Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Ще ми се да можех да ти повярвам. Също така разполагаме със запис от разговора ти с мъж на име Майкъл Грило, корпоративен следовател. Не успяхме да подслушаме разговорите му, затова трябва да разчитаме на теб да ни кажеш какво точно сте дискутирали.

— Няма нищо общо с това. Грило върши друга работа за компанията ми. — Астър взе куфарчето си и тръгна да излиза. На прага на вратата стоеше мъжът от „Чери Хил". Монахът-воин. Алекс каза, че е сигурна, че го е застреляла, но той изглеждаше в чудесно здраве.

— Искам да ти представя брат ми Даниъл — каза Ревънтлоу. — Той ще те отведе на едно спокойно местенце, където всички ще можем да си поговорим.

— Здравейте, господин Астър — каза Даниъл, в английския му нямаше акцент, звучеше американски.

— Здрасти — отвърна Боби. — Между другото, ръката ми е добре.

През цялото време усещаше беретата на баща си да го ръга в гръбнака. Измери разстоянието между себе си и монаха на около четири метра и половина. Четири дълги крачки.

— Добре — каза Боби. — Готов съм да вървим. Септимъс Ревънтлоу се изправи и предложи ръката си.

Астър го прецени — фалшивата му усмивка, аристократичното му поведение, всичко беше една гротеска. Протегна ръка, сякаш имаше намерение да се ръкува с него, но бързо извади пистолета от колана си. Преди да успее да го използва, един удар парализира китката му. Даниъл, монахът-воин, стоеше на сантиметри от него и държеше оръжието за дулото.

— Много си бавен.

Астър пусна куфарчето и стисна ръката си. Болеше го ужасно.

— Да — отвърна. — Така изглежда.

Ревънтлоу заобиколи бюрото си, вдигна куфарчето и му го подаде.

— Ако издадеш дори звук на излизане от сградата, брат ми ще те убие — каза му той. — Никой няма да го види как ти прекършва ларинкса. Съветът ми е да сътрудничиш. И още нещо. Може ли да ми дадеш телефона си…

Астър изгледа Даниъл и подаде апарата, който си беше купил по-рано днес.

— ФБР — прочете последното съобщение Ревънтлоу. — Да им се обадя ли от твое име да отменят срещата ти? — Потупа Боби приятелски по рамото. — Имаме много неща да си говорим.

— След теб — каза Даниъл.

Астър тръгна с него към асансьора. Слязоха на приземния етаж и минаха през пропускната система. Докато вървяха през лобито, забеляза, че Съли е паркирал до тротоара. Часът беше малко след четири и мястото беше оживено, но далеч не беше претъпкано. Даниъл вървеше плътно до него. Имаше трима охранители, които се грижеха за спокойствието. Двамата бяха дебели и разсеяни, третият беше стегнат и внимаваше в картинката.

Боби видя своя шанс.

— Накъде?

— Право напред — отвърна Даниъл. Точно този отговор искаше да чуе.

— Чака ни кола ли?

— Ще видиш, когато стигнем до там.

Астър мина през вратата. Един униформен полицай стоеше точно от дясната му страна. Тротоарът беше претъпкан с хора. Чу се клаксон. Погледна към Съли и срещна погледа му.

Сега или никога.

— Хей! — провикна се, за да привлече вниманието на полицая. Хвърли куфарчето и хукна да бяга. — Съли!

Блъскаше пешеходците, промъкваше се оттук и оттам. Шофьорът му го видя, че идва, и отвори задната врата. Астър се хвърли вътре и бързо я затвори. Успя.

— Да се махаме от тук. Тръгвай.

Разположи се в седалката и стисна здраво подлакътниците в очакване Съливан да ускори бързо. Автомобилът не помръдна.

— Съли. Какво правиш? Тръгвай!

Джон Съливан не запали двигателя. Страничната врата се отвори. Даниъл се качи и остави куфарчето на пода, след което затвори вратата след себе си. Погледна към Астър, а след това и към шофьорското място.

— Благодаря ти, че ме изчака, господин Съливан. Боби се наведе напред.

— Съли, какво става?

Джон Съливан се обърна в седалката си и го изпепели с отмъстителен поглед.

— Няма начин да те оставя да ми преебеш пенсията. Мъжът се обърна, запали двигателя на спринтъра и се включи в късния следобеден трафик.

Марв Шанк съобщи новините за инвестицията на Ревънтлоу в „Комсток" в търговския отдел. Всички, които присъстваха, се изправиха и аплодираха.

— Шефът успя — каза мъжът, целият се тресеше от гордост. — Спаси ни задниците.

Отиде при служителите, с някои се ръкува, а с други просто плесна ръце. След няколко минути се оттегли в офиса си и се обади на Боби. Никой не му отговори. Написа му съобщение: „Ти си чуека! Войската е на седмото небе. „Комсток" оживя днес, за да се бори и утре!".

Подържа телефона в ръката си, очакваше отговор. Астър винаги отговаряше бързо на добрите новини. Не последва такъв, но нямаше време да размишлява по въпроса. Апаратът започна да звъни и не спря цял час. Първо бяха кредиторите, които искаха да благодарят на Астър, но се задоволиха и с Шанк.