Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Кои сте „вие"?

— Ако знаеш за „Уотърсмарк" и „Оук Лийф", значи разполагаш с отговора.

— Не е съвпадение, че „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" е на същия етаж?

— Не.

— Но ти… ти не си китаец.

— Всъщност съм. Не излъгах за руските връзки. Дядо ми е бил граф Радзински. Отишъл е в Шанхай, за да избяга от чистките, след като белогвардейците били победени по време на революцията. Наследил съм повече от гените му, отколкото ми се иска. Когато беше решено, че ще идвам в Америка, се подложих и на операция.

— Рей Носи ми каза, че „Платформа Империя" не може да бъде хакната.

— Общо взето, наистина е така. Затова я харесваме толкова много.

— Но тогава…

— Как успяхме да я манипулираме ли? Чрез хора като теб и приятелите ти в „Уотърсмарк" и „Оук Лийф". Вече знаеш, че ЧИК притежава между тридесет и четиридесет и пет процента от двете, както и още няколко частни инвестиционни фирми. Достатъчно е, за да упражним определен контрол над борда на директорите. Но не е достатъчно, за да бъдем видими. Повлияхме на „Уотърсмарк", „Оук Лийф" и на други да купят компании, чиито продукти и технологии използват продуктите на „Бритиум" и основно „Платформа Империя". След като поемем контрол над една компания, използваме вътрешния си статут, за да придобием по напълно законен начин програмния код, който контролира продуктите. Купуването на „Бритиум" беше най-важната ни стъпка.

— И след това?

Ревънтлоу се усмихна, сякаш опонентът му не можеше да разбере прост фокус.

— Предполагам, че господин Хонг ти е приятел? — попита Астър.

— Хърбърт? Брилянтен човек. Официално работи за „Уотърсмарк". Но всеки ден отива на работа в офиса на „Бритиум". Всеки ден разполага със свободен, безпрепятствен достъп до всяка система, която използва технологиите на „Бритиум".

— Все едно да дадеш ключовете от къщата си на крадец.

Астър се замисли за компаниите, чиито годишни доклади беше намерил в дома на Пенелъпи Еванс. Те създаваха електроцентрали, комуникационни сателити, ракети, които се използваха във флота и военновъздушните сили, и още много, много други неща. Излезе прав, като заподозря частните инвестиционни фирми като общия фактор, само дето те участваха по различен начин от този, който предполагаше.

— Сривът от юли 2011 — вие ли бяхте?

— Искахме да разберем дали теорията ни може да се осъществи на практика. Оказа се, че може. Беше плашещо. Трябваше да закърпим нещата и да прикрием следите си. Тогава определено не искахме огромен срив.

— При „Фюдал" пак ли бяхте вие? — Астър имаше предвид скорошния инцидент с банка „Фюдал Трейдинг", която изгуби повече от 500 милиона долара в рамките на три часа, когато по погрешка зареди грешен алгоритъм в търговския си софтуер.

— Без коментар.

— А сега? Защо сте толкова отчаяни?

— Отчаяни? Ние? Това ли каза баща ти, или вероятно този Палантир? Съвсем скоро ще разбереш.

— Защо инвестира в „Комсток"?

— Ние наистина сме семеен офис. Ние също вярваме, че юанът ще изгуби голяма част от стойността си. Ако не успееш да посрещнеш марджин кола си, ще изгубим доста сериозна сума. — Ревънтлоу вдигна телефона. — Здравей, Раджив. Аз съм. Моля те, осъществи трансфера към „Комсток". Веднага. Благодаря ти. — Затвори телефона. — Ти си на ход. Обади се на финансовата си директорка и я инструктирай да използва парите, за да посрещне марджин коловете.

— Ако не го сторя?

— Спомняш ли си онзи талантлив мъж, с когото се срещна в дома на баща си вчера? Сини очи. Бърз като светкавица. Това е най-малкият ми брат. Трениран е в храма „Шаолин", за да стане монах-воин. За нещастие, реши да тренира малко повече от необходимото. Успяхме да го изведем от страната, преди полицията да го залови. Особено му харесваше да наранява млади жени. Имаш дъщеря, нали? Казваше се Кейти? Шестнадесетгодишна. Ученичка в училище „Хорас Ман". Живее на…

— Дай ми телефона.

— Прави, каквото ти се казва, и всичко ще бъде наред. Юанът ще се обезцени. „Комсток" ще е трепач. Ще си новият Сорос. Не искаш ли точно това?

— Откъде знаеш, че юанът ще се обезцени?

— Брат ми ме увери.

Астър кимна, стомахът му беше свит от притеснение.

— Кой е брат ти?

— Магнус Лий. Бъдещият вицепремиер на Китай.

Сграда шест. Точният час.

Магнус Лий бързаше по коридора на петнадесетия етаж (под земята) на тайното съоръжение. Никакви табелки на компанията не висяха от тавана. Имаше само една стая и тя беше маркирана с Т за Троя . Двама пазачи стояха отвън. Като видяха Лий, веднага се изпънаха. Наградата им беше небрежно кимване и сумтене.