Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Съгласна съм, че не е. Защо не ми каза всичко това по-рано?

— Грешката е моя. Смятах, че Боби ще ти каже лично и ти ще можеш да го поизпотиш малко. Честно казано, не смятах, че е нещо сериозно.

— Този Палантир — разполагате единствено със скайп адреса му?

— Да.

— Ще видя какво мога да направя. Междувременно ми напиши подробностите и ги изпрати до централата.

— Имат ли нещо ново?

— Да. Криминолозите са открили устройство, което е било монтирано в кормилната уредба на автомобила на тайните служби, в който са били Астър и останалите. Не е останало много от него, но казват, че е някакъв вид приемник, който позволява на трета страна да управлява колата.

— Като дистанционно управление?

— Точно.

— Значи можем да изключим варианта, че агентът на тайните служби е отговорен?

— Може би. Възникват много други въпроси как някой може да хакне автомобил. Също така все още не сме наясно защо Астър е настоял да се срещне с Хюз и Гелман в неделя и какво са искали да споделят с президента. Ще предам всичко на директора веднага. Ще се радва да има нова информация, с която да продължи.

— Засякохме ли телефона?

— Чакаме телефонния оператор в Южна Африка.

— А банката?

— Забрави банката. Никога няма да получим информацията навреме. И, Алекс, кажи на Боби да си докара задника в офиса ми пронто или ще изпратя екип, който да го доведе. Ще се постарая да не е топла и приятна среща.

— Да, госпожо. Качвам се на самолета след около час. Ще се видим сутринта. Все още ли съм в играта?

— Ще реша утре.

Алекс забеляза, че Грейвс я е зяпнал.

— Какво?

— Струва ми се, че си загазила.

— Знаеш какво казват. Действай сега. Извинявай се по-късно.

— Смело момиче.

— Или може би глупаво.

Алекс вървеше с Чарлз Грейвс по пистата. Валеше лек дъжд. Според прогнозата времето щеше да се влоши през следващия един час. Капитанът стоеше долу до стълбата на самолета на Боби и й направи знак да побърза.

— Наближава буря. Трябва да вдигнем птичето във въздуха или ще останем на земята с часове.

Алекс се ръкува с Грейвс.

— Предполагам, че ще трябва да се върна, за да дам показания относно майор Солт.

— Ще видим дали не можем да избегнем тази неприятна част — обеща мъжът. — Точно сега се безпокой само как да стигнеш у дома и да спреш лошите момчета.

— Не знам как да ти се отблагодаря за помощта.

— На добър час.

Алекс се качи на борда и се разположи на едно от местата. През прозореца си видя как една светкавица проряза небето. Започна да брои бавно и да чака грохота да се разнесе. Стигна до три, когато гръмна толкова силно, че подскочи на мястото си. Стегна колана с още два сантиметра и каза молитва. Не за безопасен полет, а за късмет да успее да засече номера на Санди Буфо. Не се надяваше много да успее. Бюрото трябваше да се свърже с оператора му в Южна Африка и да го накара да го проследи. Йоханесбург беше с един час напред от Лондон. Не мислеше, че има много мениджъри на телекомуникационни компании, които стояха будни в полунощ.

Докато самолетът набираше скорост по пистата, Алекс отново се опита да се обади на Джон Съливан. Обхватът не беше добър и връзката нямаше как да бъде осъществена.

Боби , помисли си тя. Защо не ми се обаждаш?

Астър пристигна в офиса на Септимъс Ревънтлоу на „Четиридесет и девета" и „Парк" точно в 15:30 часа. Съли кръжеше около квартала със спринтъра. Боби му обеща срещата да е кратка. Влезе в сградата и провери таблото с информация за офисите. РКХ, или „Ревънтлоу Консолидейтид Холдингс", се намираше в 3810. Реши да си сложи вратовръзка, за да се реваншира за грубото си държание. Не беше сигурен дали по този начин признаваше победа или поражение. Използва стъклото като огледало. Завърза своята „Уиндзор" и забеляза, че друго познато име също е наемател в сградата и също е на тридесет и осмия етаж. Какви бяха шансовете? Реши да се отбие изненадващо преди срещата си с Ревънтлоу и да зададе някои въпроси.

Асансьорът пристигна. Астър се замисли, преди да влезе в него. Една жена задържа вратата и най-накрая се престраши. За щастие, пътуването беше бързо, спряха само на една междинна спирка. Излезе на тридесет и осмия етаж. Офис 3810 беше отляво. Зави надясно и тръгна по коридора, докато не стигна до двойна врата. Големите букви съобщаваха името на обитателите на офиса. ЧАЙНА ИНВЕСТМЪНТ КОРПОРЕЙШЪН. Сложи ръка на дръжката, имаше намерение да влезе. Какво щеше да каже? С кого трябваше да говори? Суверенният инвестиционен фонд несъмнено вземаше решенията си в Пекин, а не в Ню Йорк. Обърна се и продължи към края на коридора. Вратата на офиса на Ревънтлоу съобщаваше фирмата му със същите стандартни букви. Отвори и влезе вътре. Рецепцията беше празна. Нямаше секретарка. Нямаше асистенти. Офисът беше необитаем като гробница. Астър остана с впечатлението, че никой не влиза тук.