Кристофър Райх - Игра на милиарди

Боби зарови глава в ръцете си.

— Проклетата позиция.

— Нашият контакт?

— Лий? Той казва да чакаме до петък.

— Все още имаме варианта с Ревънтлоу — напомни Марв. — Обади ли му се?

— Топката е в неговото игрище.

Шанк изгледа Астър отвратен. Имаше намерение да каже нещо, но реши само да поклати глава и да въздъхне.

Часовникът на стената показваше 14:40 часа. Боби не беше оптимистично настроен.

Върна се в офиса си. Седна и затъмни помещението. Ръката го болеше. Отвори чекмеджето и взе шишенцето с болкоуспокояващи, които докторът му беше предписал. Извади едно, но реши да не го пие, защото искаше ума си чист.

Затвори очи и отново прехвърли в главата си всичко, което знаеше за специалния проект на баща си.

В началото на юли Едуард Астър беше уведомен за някакъв предстоящ заговор от Палантир. В този заговор участваха поне седем компании, които сега или преди са били притежавани от частни инвестиционни фирми. Всяка компания беше клиент на „Бритиум" и използваше „Платформа Империя", за да управлява продуктите си. Секторите, в които оперираха, бяха компютри, софтуер, сателити, машиностроене и енергетика.

Астър заключи, че общата им връзка с „Бритиум" най-много беше обезпокоила баща му и че посещението му при директора на компанията е било, за да потвърди или отхвърли обвиненията на Палантир. Също така си помисли, че щом Едуард беше попитал дали „Бритиум" е функционирала преди юли 2011 — времето на Срива, — е смятал „Империя" за отговорна. Злополуката с асансьора, която Боби преживя в дома си, доказваше, че „Империя" е податлива на хакване. Ако системите, които контролираха Нюйоркската фондова борса и собствения му дом, можеха да бъдат хакнати, то тогава всички други системи, които разчитаха на „Платформа Империя", включително тези на ФБР и ЦРУ, също можеха да бъдат. Не се изненадваше, че баща му беше успял да убеди Чарлз Хюз и Мартин Гелман да отидат при президента в онзи късен час.

Според Палантир те „започват да се отчайват".

— И така? — попита на глас Астър. — Кои са „те"? Какво, по дяволите, планират?

Беше сигурен, че разполага с всичката информация, от която се нуждаеше, за да даде отговор на въпроса, но въпреки това и сега му беше също толкова трудно да разбере силите, срещу които беше изправен, колкото и в момента, в който прочете криптираното съобщение на баща си.

Стана прекалено бързо и си удари ръката в бюрото. Стисна я и се мръщи, докато болката не отшумя.

Кой?

Астър се обърна към компютъра си. Отвори „Гугъл" и потърси всяка ключова дума, за която се сети. Започна със седемте компании, чиито годишни доклади беше намерил в дома на Пенелъпи Еванс. Към тях добави и имената на петте частни инвестиционни фирми. Най-накрая написа „Бритиум". Натисна Enter.

Получи отговор за 0,025 секунди.

Първият линк беше към статия със заглавие „Уотърсмарк" приветства нови инвеститори". Продължи да чете. „Днес Нюйоркската частна инвестиционна фирма „Уотърсмарк" ООД обяви продажбата на тридесет процента дялово участие на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" за три милиарда долара. Председателят на „Уотърсмарк" Дънкан Нюман заяви: „Приветстваме участието на ЧИК и гледаме напред в бъдещето за осъществяването на вълнуващи инвестиции". Нюман добави, че няколко китайски мениджъри на суверенния инвестиционен фонд ще бъдат изпратени в нюйоркския офис на „Уотърсмарк", за да придобият опит в частния инвестиционен бизнес и в замяна да предложат своите познания."

„Чайна Инвестмънт Корпорейшън". Не можеше да бъде.

Астър прочете последния ред и подът под краката му рухна. „Председателят на ЧИК Магнус Лий коментира: „Разбира се, нашето участие е миноритарно, но се надяваме да научим много от нашите американски бизнес партньори".

Магнус Лий. Специалният му контакт. Човекът, чийто съвет беше потърсил, за да направи най-голямата инвестиция в историята на фирмата си.

Астър премига, не можеше да повярва на очите си — може би не искаше да им повярва. Изправи се, не можеше да помръдне краката си, имаше чувството, че са циментирани.

Лий беше връзката.

Лий беше човекът, който стоеше зад смъртта на баща му. Върна се до бюрото си. Стовари се на стола. Следващият линк гласеше: „Оук Лийф Венчърс" продава двадесет и пет процента дялово участие на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън". Продължаваше с информация, че ЧИК ще изпрати трима от мениджърите си в офисите на „Оук Лийф". Магнус Лий беше цитиран, че е „развълнуван" от инвестицията, макар да посочва, че ЧИК ще играе ролята на мълчалив партньор.