Кристофър Райх - Игра на милиарди

Секретарят напомни за конферентния разговор по високоговорителя.

— Беше ми приятно — каза Носи. — Надявам се, че съм помогнал.

— Изключително много — отвърна Астър, макар да не беше толкова сигурен. — Благодаря ви за отделеното време.

Директорът го изпрати до вратата.

— Господин Астър — започна мъжът, лицето му беше истинска маска на тревогата, — не смятате, че „Бритиум" има нещо общо със смъртта на баща ви, нали?

— Имате предвид въпроса ми за колата? Просто бях любопитен, след като изслушах всичките ви обяснения, че „Империя" е като едно универсално дистанционно управление.

— Платформата не може да контролира кола. За тази цел трябва да хакнете GPS-а и разбира се, да инсталирате дистанционна насочваща система. — Настроението на Носи се подобри. Ядреният инженер, който се беше превърнал в софтуерен предприемач, надушваше предизвикателство. — Може би просто…

Пристигнаха в две коли, тихо и незабележимо. Алекс беше в първата с колегата си от МИ-5, полковник Чарлз Грейвс. Трима офицери ги следваха с автомобила зад тях. Пред офиса на ГРААЛ в Лондон се беше събрал втори екип. Набегът щеше да е синхронизиран.

— Така — започна Грейвс. — Ще действаме ли? — Той беше светъл, синеок и красив мъж, с пясъчноруса коса, който постоянно беше намръщен.

— Да вървим да си заработим бирите — каза Алекс.

— „Гинес", надявам се?

— „Бъд".

— „Крайки". — Грейвс се обади на колегата си в Лондон. — Тръгваме. — Отново насочи вниманието си върху шофирането и ускори по правата улица. От двете страни на пътя имаше дървета. Минаха покрай поляна с коне и езеро с кей и лодка с гребла. Завиха и домът на майор Джеймс Солт се показа насреща им. Той представляваше скромна къща в джорджиански стил, дворът беше с големи мраморни плочи. Сестрите Бенет биха го нарекли голяма крачка напред. Господин Дарси би го приел като огромна крачка напред [62] Сестрите Бенет и господин Дарси — герои от романа „Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин. — Б. пр. . Пътят се разшири, когато влязоха във вътрешния двор. Грейвс спря колата до един работещ фонтан и излезе от нея. Алекс стигна до вратата с една крачка пред него.

— Да работим по сценарий — каза Грейвс и посочи звънеца.

— Прекалено си мил. — Преди десет минути се обадиха в къщата и установиха, че съпругата на Солт е вътре. Според досието на Петицата за майора жена му не беше намесена в дейностите му. Алекс натисна звънеца с показалеца си.

Отвътре се чуха стъпки. Вратата отвори набита домакиня с рошава червеникава коса и пеньоар.

— Да?

Грейвс се представи и показа документите си.

— Имаме заповед, която ни позволява да претърсим къщата. Всяка намеса от ваша страна ще бъде приета като престъпление срещу Короната. Бихме били благодарни за помощта ви.

— За Джеймс ли става въпрос?

— Опасявам се, че не можем да отговаряме на никакви въпроси, госпожо. Сега, ако бъдете така добра…

Госпожа Солт се отдръпна на една страна, за да позволи на служителите на реда да влязат.

— Къде е той? — попита тя. — Продължавам да му звъня, но не ми отговаря.

— В ареста — отвърна Грейвс.

— Но той е герой — възпротиви се госпожа Солт.

— Не и днес — каза Алекс.

Домакинята улови американския акцент и огледа по-добре Алесандра. Устата й се сви отвратено при вида на подутото й око.

— Добре ли сте?

— Да.

— Защо тогава има кръв по панталоните ви?

Алекс погледна към тях и установи, че има коричка засъхнала кръв на коляното, която личеше въпреки тъмния им цвят. Грейвс й беше осигурил чиста блуза. Нямаха време да отскачат до „Селфриджис" за нов костюм.

— Злополука.

— Съпругът ми ли ви го причини?

Алекс изгледа жената. Госпожа Солт беше съучастник по презумпция. Не заслужаваше никакво съчувствие. Мина покрай нея и влезе в малкото плесенясало фоайе. Там имаше голям дървен часовник, малък шарен килим и гоблен на стената, който не беше от Байо. Домът беше безупречен. Майорът може и да беше разорен, но госпожата си имаше класа.

Грейвс предложи усмивката си, която рядко се появяваше на лицето му.

— Може ли да попитаме къде се намира офисът на съпруга ви?

— Горе. Втората врата отляво. Не разхвърляйте много. Не ми позволява да пипам нищо там. Пенсиониран е, знаете. Продаде бизнеса си преди няколко месеца.

Алекс тръгна да се качва по стълбите, Грейвс и още двама офицери бяха зад нея. Единият остана с госпожа Солт. Чуха жената да го пита с все по-отчаян глас: