Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Какво сте му сторили? Защо не ми вдига телефона? Алекс отвори вратата на офиса на майора.

Стаята беше като излязла от деветнадесети век, тъмно дърво и масивни мебели, с мръсни маслени картини на британски кораби по стените и кадифени завеси, които закриваха гледката към задната градина. Дъбово бюро с крака във формата на лъвски лапи гордо почиваше в помещението. Върху него имаше нов „Мак", а до него пепелник, преливащ от изпушени пури. Всеки друг сантиметър от повърхността му беше покрит от листове и папки, като имаше няколко купчини, които бяха по-високи дори от Алекс.

— Имаш ли нещо против? — попита тя и си дръпна стол.

— Заповядай — отвърна Грейвс.

— Ще ни е необходимо време. — Жената седна и отвори първата папка, която видя. Тя представляваше лично досие, върху първата страница беше закачена цветна снимка на красив войник с униформа на Френския чуждестранен легион. Веднага го позна. Това беше Люк Ламбер, известен още като Рандал Шепърд. — Пък може и да не ни е необходимо чак толкова много време.

В крайна сметка претърсването им отне два часа.

Майор Джеймс Солт беше изключително прецизен в каталогизирането на информацията, свързана с проекта, който беше нарекъл „Екселсиор", но не беше толкова внимателен в запазването му в тайна. Алекс раздели информацията на три купчини: „Състав", „Военни материали и оборудване" и „Логистика".

В „Състава" се съдържаха досиетата на всичките тридесет наемници — двадесет и двама мъже и осем жени, — които първоначално трябваше да вземат участие в предстоящите действия. Във всяко досие имаше снимка, ръчно написана молба за работа, медицински картон, договор за назначаване и банкова сметка, в която да се преведат възнагражденията. На всеки член трябваше да се платят 200 000 долара предварително и още 800 000 при изпълнение на задачата. Грейвс побърза да отбележи, че подобни хонорари бяха доста над нормалните, и намекна, че мисията е с изключително висок риск.

— За тези пари шансовете им да се върнат са петдесет на петдесет — каза той. — Това е последната им заплата и те го знаят. Ако се измъкнат живи, ще се оттеглят на някой доста отдалечен остров.

— Двадесет и четирима стрелци, от които всеки получава по един милион долара — констатира Алекс. — А първоначално са били тридесет. Кой разполага с толкова много пари?

— Искаш ли да ти кажа? — попита Грейвс. — Някоя държава.

Алесандра кимна. Коя беше държавата? Само някоя агресивна страна би стигнала дотам да организира подобна мащабна операция.

Едно от досиетата я заинтригува доста. То принадлежеше на Александър „Санди" Буфо, мъж на четиридесет, бивш лейтенант в армията на Южна Африка и — също като Ламбер и Солт — участник в провалилия се преврат в Коморски съюз. Под секцията „Опит" беше подчертала прякора Скинър. Точно Буфо беше изпратил заплашителното съобщение — „Птичето кацна. Gott mit uns ." — и с него Солт беше разговарял четиринадесет минути, след като ГРААЛ го уведомиха за визитата на Алекс.

Задължително трябваше да засекат телефона му.

Във „Военни материали и оборудване" бяха включени ръководство и карта на международните канали за контрабанда на оръжие. Имаше имена на дилъри, точки на товарене и разтоварване, фалшиви товарителници, контакти в три американски входни точки: летище „Джей Еф Кей", пристанищни власти във Филаделфия и Хюстън. Списъкът с оръжията съответстваше на намереното на „Уиндърмиър Стрийт". Имаше обаче една малка разлика: количеството им беше три пъти по-голямо.

На последно място, но най-важно според Алекс, беше „Логистиката". В тази купчина се съдържаха подробности за полети до и от Намибия, а след това до Каракас през Ангола (за която помнеше, че е бивша португалска територия). Следваха имената на контактите на всяка спирка, включително телефонни номера и имейл адреси. Хотели с потвърждение на резервациите и предплатени ваучери. Алекс прояви специален интерес към един хотел в Мексико Сити, където преди две нощи бяха запазени дванадесет стаи на името на „Екселсиор Холдингс". Посочена беше транспортна компания, която беше наета, за да вземе „група от двадесет и петима" от международно летище Бенито Хуарес, включително подробности за пристигащия полет. Присъстваше дори името на генерал Хайме Фортуно от мексиканската армия, който се беше съгласил да посрещне пътниците и да улесни преминаването им през имиграционния контрол, както и банковата сметка на военния. Написано на ръка листче върху досието на Фортуно гласеше: „Платени 10 000 долара. 15 юли."