Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Разбира се.

На мъжа му бяха необходими още десет минути, за да довърши кафето си, да целуне трите си деца за довиждане и да погали голдън ретривъра си. Астър стоеше на вратата на кухнята и ставаше свидетел на дневния ритуал в това семейство. Помисли си за собствената си дъщеря, Кейти, която в момента беше във ваканция в Ню Хампшир. Не помнеше кога за последен път я видя някоя сутрин, преди да тръгне за работа, или пък някоя вечер, когато се прибираше у дома. Офисът беше негова съпруга, любовница и дете, взети заедно. Нямаше намерение да се извинява за това, но поне можеше да се обади на дъщеря си, за да й каже здравей и че я обича.

След тази среща, каза си наум.

Обеща си.

Астър и Носи седнаха във форд експлоръра на домакина и пътуваха със 110 километра в час по „Джордж Вашингтон Паркуей". Потомак течеше от дясната им страна, зелена и ленива. Спринтърът ги следваше отзад.

— Приличате на него.

— Аз съм по-висок — контрира Боби.

— Съжалявам за случилото се. Някакви новини?

— Поне не съм чул. Самият аз се опитвам да разбера какво се е случило. Намерих адреса ви в дома на баща ми. Разполагаше също така с няколко статии за „Бритиум". Не планирате да ставате публични в скоро време, нали?

— Тъкмо бяхме купени от „Уотърсмарк". Трябва да сте чул. Астър кимна.

— Значи баща ми е бил тук по друг бизнес. Носи пое щафетата.

— Той изненада и мен. Имам предвид, че не се обади или нещо такова. Просто се появи една неделя сутрин на прага ми.

— Имаме си причина да се появяваме без предварително уведомление.

Мъжът зачака, но Боби не предложи обяснение.

— Както и да е — продължи Носи, — искаше да научи повече за компанията. Каза, че желае да разбере всичко за нас, от А до Я. Опитах се да го отпратя. Все пак беше неделя и децата имаха бейзболен мач. Това не го трогна. Предположих, че щом е изминал пътя до нас, вероятно става въпрос за нещо изключително важно. Изпратих децата със съпругата ми. Поканих го и му разказах всичко.

Астър слушаше внимателно, докато Носи му представяше своята директорска реч. „Бритиум" беше започнала дейност преди десет години, създаваше софтуерни контролни приложения, код, който автоматизираше технологичната инфраструктура, превеждаше различни компютърни протоколи в познати, лесноразбираеми езици.

— На английски, моля — каза Боби.

— Съжалявам. Вие, момчетата от „Уолстрийт", сте доста изостанали. Обикновено се изгубвате в жаргона.

— Обикновен английски ще е супер.

— Казано на прост език, създаваме софтуер, който позволява на един човек или на бизнес начинание да контролира и оперира всякакъв вид електронни устройства навсякъде по света чрез интернет.

— Какъв вид електронни устройства точно?

— Всякакъв. Софтуерът може да помогне на една електрическа мрежа да следи температурата на всичките си турбини и да контролира скоростта им. Или да позволи на охранител да провери охранителната система от разстояние, да управлява осветлението в сградата, климатизацията, телефонната система. Каквото ви дойде наум.

— Може ли да контролира асансьор?

— Асансьор? Разбира се. Може да контролира абсолютно всичко. Най-хубавото е, че може да го прави чрез лесен за употреба интерфейс, нещо подобно на универсално дистанционно управление. Вземете например една болница. Там разполагат с всякакъв вид работещи независими системи. Една компютърна система контролира охранителната система — аларми, камери, всичко това. Друга следи за отработеното време на служителите и системата за влизане и излизане. Трета пък се занимава с отоплението и водоснабдяването. И така нататък. Проблемът е, че всяка една работи със свой протокол или език. За човек е важно да може да управлява всички тези отделни и независими системи от едно място. Нашият софтуер превежда различните протоколи на един от познатите езици. Все едно контролирате телевизора, Blu-ray плеъра и DVR-а си от едно устройство от креслото си.

— И това е популярно?

— Господи, да. Наричаме софтуера си „Платформа Империя". Точно сега тя контролира единадесет милиона устройства в петдесет и две страни.

— Къде по-точно?

— Болници, електроцентрали, летища, затвори, правителствени офиси. Дори ФБР и ЦРУ използват нашите неща.

— ФБР? За какво?

— За същото като всяка друга голяма организация, която има нужда да следи служителите си и да управлява инфраструктурата си.

— Има ли някой, който не я използва?

— Не мога да се сетя.