Кристофър Райх - Игра на милиарди

Ето го доказателството, което й трябваше.

И картата, която водеше до „стария приятел" на Солт.

Алекс затвори багажника и остави куфарчето на пътническото място. Погледна часовника си. Часът беше един и половина на обяд. Седем и половина у дома. Взе мобилния си телефон и се опита да си възвърне куража. Къде беше снимката на Дж. Едгар Хувър, когато й трябваше? Преброи до три и се обади.

— Станала си рано — чу гласа на Джанет Маквей.

— Всъщност съм будна от доста време — отвърна Алекс.

— Не можеш да заспиш ли?

— Не точно. В момента съм в Лондон.

Последва кратък период на мълчание. Алесандра оцени способността на Маквей да си сдържа гнева.

— Продължавай — каза най-накрая началничката й.

— Знам, че наруших правилата. Можеш да ме уволниш по-късно. Точно сега има доста неща, които трябва да научиш. Бях права за връзките на Ламбер с ГРААЛ. Компанията е замесена в наемането му, както и на двадесет и деветима други. Не директно, а с помощта на майор Джеймс Солт, военния, който е ръководел „Екзекютив Ауткъмс" заедно с Тревър Манинг. Солт също така е изиграл огромна роля в опита за преврат в Коморски съюз. Пращам ти на електронната поща записан разговор между майора и Крис Рийс-Джоунс, директорката на ГРААЛ. Този разговор се състоя десет минути, след като се срещнах с Рийс-Джоунс и я попитах относно Ламбер. Поставих подслушвателно устройство в офиса й по време на срещата ни, така че се чува само едната страна на дискусията, но и тя е достатъчна.

Дипломатичността напусна Маквей.

— Как си посмяла…

— Нека довърша. Както вече казах, Солт е наел тридесет мъже и жени и ги е изпратил в тренировъчен комплекс в Намибия. Шестима от вербуваните били отхвърлени. Ламбер е мъртъв. Остават двадесет и трима. Моето предположение е, че те са хората, които са влезли през Мексико Сити преди две нощи.

— Значи си говорила и със Солт? — Гневът на Маквей се предаваше под натиска на неохотното й възхищение от свършената от Алекс работа.

— Проследих го до клуба му в Лондон и го разпитах в колата му.

— Доброволно или принудително?

— Някъде по средата. Зададох му няколко въпроса. Той се опита да ме убие. Застрелях го. Мъртъв е.

Алекс погледна отражението си в прозореца. Косата й беше разрошена. От носа й течеше кръв, а очите й бяха започнали да приличат на патладжани.

— Джан? Там ли си?

— Убила си Солт?

— Да.

— Нека да разясня ситуацията… и искам да подчертая, че говоря като твой началник и като заместник-директор на офиса в Ню Йорк, а не като колега и приятел. Не си се подчинила на изричните ми заповеди да не се връщаш на работа. Също така против тези изрични заповеди си отишла в Лондон. Май трябва да съм благодарна, че не си откраднала един от самолетите на Бюрото. Провела си незаконна операция в друга страна, след което си убила заподозрян по време на брутален разпит.

— Той насочи пистолет към мен и стреля два пъти в опит да ме убие. Когато го обезоръжих, се опита да ме намушка с нож.

— Добре ли си?

— Освен синьото ми око, да. Благодаря, че попита.

— Сериозно си загазила, Алекс. Знаеш ли?

— Да.

— Добре тогава. Ще се разправяме с всичко това, когато се прибереш. Получи ли някаква съществена информация от цялото това приключение?

— Потвърждение за превод в сметката на Солт във Вадуцка банка, Лихтенщайн, в размер на един милион лири от „Екселсиор Холдингс ъф Кюрасао". Предположението ми е, че това е нашият кукловод. Разбери кой се крие зад „Екселсиор" и ще разберем кой дърпа всички конци.

— Успех с това. Между Лихтенщайн и Кюрасао ще сме истински късметлии, ако ни върнат обаждане след три месеца.

Алекс имаше други идеи, но ги запази за себе си.

— Също така имаше имейл на телефона му, изпратен миналата вечер в девет твое време, до някой на име Буфо. Адресът е южноафрикански. Гласи: „Птичето кацна. Gott mit uns" .

— Какво означава това?

— Знаеш какво.

— Не, не знам. Както и ти.

— Глупости. Ще разбереш, когато прослушаш записа. Ще се обадя на един мой приятел в Петицата и ще му разкажа какво се случи. Не искам да влизам в затвора през следващата седмица.

Може би ще се наложи да запознаеш директора. Предполагам, че лайната ще ни залеят съвсем скоро.

— Алекс…

— Изслушай записа. — Затвори телефона, преди Маквей да й се развика. Чувстваше се замаяна и започна да крачи напред-назад, докато кръвта не се завърна в главата й. Сътресението беше по-лошо, отколкото предполагаше. Надяваше се Маквей да види нещата през нейните очи и да действа според инстинктите си, а не според правилата.