Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Не можеш ли да караш по-бързо? — попита тя.

— Опитвам се, г`спожо. Имам само четири цилиндъра. Приятелят ви има дванадесет. Битката не е честна.

Светофарът светна първо жълто, после червено. Астън мартинът не намали. Алекс зачака стоповете му да светнат, молеше се Солт да спре.

Червено.

Солт спря. Десет секунди по-късно таксито също спря две коли зад него. Алекс провря ръка през отвора в преградата между шофьора и пътниците.

— Ето ти двайсетачка.

— Но…

Изхвърча през вратата и хукна да бяга по улицата, мина една кола, после втора, като през цялото време не отделяше очи от светофара, заповядваше му дори да не си помисля да се променя. Астън мартинът все още беше на крачка от нея, когато светна зелено. Алекс се хвърли към вратата. Пръстите й сграбчиха дръжката и тя я отвори точно когато автомобилът потегляше. С голямо усилие успя да се качи вътре.

— Какво, по дяволите? — учуди се майор Джеймс Солт. — Какво си мислиш, че правиш?

— Знаеш коя съм — отговори Алекс. — Продължавай. Майорът я изгледа подозрително.

— Тя каза, че си корава малка кучка.

— Права е.

— Мога да те застрелям на място и ще съм в правото си. Алекс не забеляза пистолет по тялото на Солт, но това не

означаваше, че няма такъв наблизо.

— Не ми трябва оръжие и хич не ми дреме за правата ти. Просто карай.

Майорът натисна педала на газта.

— Какво, по дяволите, искаш? — попита той.

— Всичко. Имена. Цели. Кога. Но най-вече искам да знам кой стои зад заговора.

— Не знам за какво говориш.

— Мисля, че не е така.

— Как ме намери?

— Предпочитам аз да задавам въпросите.

— Ще ме разпитваш в собствената ми кола?

— Майор Солт, загазил си сериозно. Бих казала, че сътрудничеството е най-добрият вариант за теб.

— Ти дори не си пратена от службата си. Какво, ако Ламбер е бил под мое командване някога? Това беше преди години. Не разполагаш с нищо, стреляш на сляпо.

— Знам, че ти си вербувал Ламбер. Знам, че е бил изпратен в Намибия, за да се подготви. Знам, че си платил на ГРААЛ, за да ти помогне. Мисля, че отдавна вече не стрелям на сляпо.

— Подслушвала си?

— И всичко е записано.

— Никой съд няма да го признае — контрира Солт. — Можеш да си вземеш записа и да си го навреш в сладкия малък задник. Защо, по дяволите, да говоря с теб?

Алекс се извъртя в седалката, протегна ръка и хвана непоколебимо чатала на майора. Стисна го силно, за да е сигурна, че е разбрал посланието.

— Не го ли сториш — каза тя, — ще ти изтръгна топките тук и сега.

Солт се опули насреща й. Колата се отклони.

— Гледай къде караш — нареди му Алекс. — Дръж си очите на пътя. Ще проведем един дълъг и искрен разговор. Става ли?

Майорът кимна. Лицето му беше почервеняло. Насочи автомобила към Хайд Парк. Почти нямаше трафик.

— Ако си мислиш, че можеш да се скриеш зад адвоката си този път, грешиш. Бившият ти сътрапезник сержант Ламбер уби един от най-добрите ми приятели. Тук съм от негово име, от името на съпругата му и на двете му малки дъщери. Хич не ми дреме за заповеди, адвокати или дали Бюрото ме е изпратило тук, или не. Това е между мен и теб. Ясно ли е?

— Просто ме пусни — каза Солт. — Моля те.

Алекс стисна силно пръсти, след което пусна мъжа. Той въздъхна и се свлече в седалката си.

— По дяволите. Позволи ми поне да отбия. Направи отново така и ще ни убиеш двамата.

— Говори — нареди тя. — Кой те нае да намериш Ламбер и останалите?

— Да, да — отвърна Солт. — Ще ти кажа. Просто ми позволи да се махнем от пътя.

Колата прекоси Серпентин Бридж. От дясната страна имаше малък паркинг. Алекс забеляза, че има само няколко коли, вероятно заради дъжда по-рано.

Солт погледна през рамо. Инстинктивно Алекс стори същото. Осъзна грешката си стотна от секундата по-късно. Забеляза с периферното си зрение как мъжът замахва с предмишница, удари я в главата и залепи лицето й в прозореца. Видя звездички посред бял ден. Солт я удари отново, този път с юмрука си, кокалчетата му изхрущяха върху скулата й.

През мъглата, която се беше образувала в главата й, успя да види как ръката на майора се стрелна към жабката, отвори я и посегна към нещо тъмно и масивно, което знаеше, че е пистолет „Глок", какъвто носеше и тя. Мъжът извади оръжието. Наясно беше, че ще го използва, никой войник не вадеше оръжието си просто ей така. Приливът на адреналин я накара да се съвземе. Солт насочи пистолета в главата й, но тя го сграбчи за ръката и я блъсна нагоре. Оръжието стреля на сантиметри от лицето й, усети как барутът изгаря бузата й. Майорът стреля отново. Изстрелът я оглуши и заслепи, в главата й се надигна ужасен звън, пред очите й падна мрак.