Кристофър Райх - Игра на милиарди

Солт държеше телефона си в джоба на панталоните. Алекс прегледа последните му обаждания, интересно й беше с кого се беше свързал, след като получи информацията от Крис Рийс-Джоунс. Майорът беше изключително ефективен. Всеки разговор беше проведен във връзка с нейната личност. След като беше разговарял с ГРААЛ, той се беше свързал с американското посолство. Продължителността на разговора беше три минути. Солт беше действал предпазливо и разумно. Беше използвал официалния номер и беше помолил да бъде свързан с контакта си. Макар че Алекс не се тревожеше, нямаше да е особено трудно да научи името на този човек.

В момента беше по-заинтересована да разбере с кого се беше свързал във ФБР източникът на Солт от посолството в 5:15 часа нюйоркско време. Предположи, че е било с някой близък до нея, може би дори с някой от КТ.

Следващото обаждане беше до адвоката му. Третото беше до някой на име Скинър. Нямаше фамилия. Продължителност: четиринадесет минути. Доста обширна тема бяха обсъждали, нямаше съмнение. Отне й секунда, за да разпознае кода на страната. Южна Африка.

Следваше обаждане до Джери от „Олимпик Травъл". Продължителност: три минути. Можеше да чуе грубия глас на Солт в главата си: „Изведи ме от тук, веднага". Логично беше да разполага с вариант за изтегляне. Алекс предположи, че Бразилия с нейните тромави закони за екстрадиране би била чудесен избор за майора. Или може би Южна Африка? Посещение до приятелчето Скинър?

Отвори имейл приложението. Имаше едно непрочетено писмо от „Олимпик Травъл". Запазено място в първа класа на полет до Рио де Жанейро за девет часа тази вечер на името на Джордж Пенроуз. Оказа се права за Бразилия.

Следваха няколко безинтересни съобщения от приятели, които потвърждаваха дата за голф, вечеря в клуба и накрая писмо от жена на име Реджина, която питаше дали е бил „лошо момче и дали си проси наказание от мама". Солт беше отговорил: „Бях много лошо момче". Алекс завъртя очи. Англичани.

Следваше имейл от „БуфоСЛТ". Съобщението беше на един ред. Едновременно звучеше до болка познато и някак си криптирано. „Птичето кацна. Gott mit uns ."

Адресът на имейла беше BeaufoySLT@orange.sa. „Sa" беше разширението за Южна Африка. Писмото беше изпратено в 3:33 часа средно време по Гринуич, 9:33 Източно стандартно време.

Дали „БуфоСЛТ" от Южна Африка беше приятелят на Солт Скинър?

Алекс погледна настрани, косъмчетата на врата й настръхнаха. Не й трябваше дешифриране, за да разбере какво означаваше съобщението. Птичето кацна. Gott mit uns. Лошите момчета бяха в Щатите.

Това се случваше в момента.

Телефонът иззвъня. Входящото повикване беше от К. Рийс-Джоунс. Алекс знаеше, че не бива да отговаря. Жената отсреща все още нямаше представа за смъртта на Солт. Остави обаждането да бъде прехвърлено на гласовата поща. Изчака малко, след което прослуша съобщението.

— Джим. Аз съм. Наистина ни уплаши. Решихме да се срещнем с адвокатите си този следобед. Трябва да видим какво ще правим с всичко това. С когото и да работиш, моля те да прекратиш взаимоотношенията си. Чуваш ли ме? Загубил си си ума. Обади ми се. Веднага.

Алекс изслуша още веднъж записа. Рийс-Джоунс беше права да бъде бясна. Бизнесът й, както и животът й като свободна жена бяха заплашени. Достатъчно умна беше, за да бъде проактивна. Но не чак толкова, че да можеше да прецени, че не бива да работи с хора като Джеймс Солт.

Отвори раницата, в която държеше електронните си играчки, и извади от нея малко правоъгълно устройство, което наричаше вакуума. Изкара СИМ картата от телефона на Солт и я постави в слота на джаджата си. Тридесет секунди по-късно вакуумът беше свалил цялата информация от нея на собствената си вътрешна памет. Алекс върна СИМ картата в телефона на майора, след което прибра апарата обратно в джоба му. Не искаше някой да я обвини, че е манипулирала доказателствата.

Отвори багажника. Вътре намери красив комплект стикове за голф и прибрано на една страна, още по-красиво куфарче от телешка кожа. То беше заключено, затова се наложи да вземе назаем ножа на Солт и да го отвори. Дотук с манипулирането на доказателствата. Вътре имаше документи и още документи. Шишенце с кокаин. Кондоми. Барбитурати. Солт не беше излъгал. Наистина беше лошо момче.

И точно под листовете имаше бял плик, адресиран до господин Джордж Пенроуз от Вадуцка банка, Лихтенщайн. Противно на всяко правило, Алекс взе писмото с голи ръце. То представляваше компютърно генерирано потвърждение за депозиране на сума пари в сметката му на стойност един милион британски лири, платени от „Екселсиор Холдингс ъф Кюрасао".