Кристофър Райх - Игра на милиарди

Финансирането, както изглеждаше, беше неограничено. Но следата свършваше там. По-нататък никъде не се споменаваха нито „Екселсиор", нито Вадуцка банка. Нищо, което да ги насочи към „стария приятел" на Солт.

Алекс се ядоса. Разполагаше с доказателства, които щяха да бъдат достатъчни на всеки прокурор да затвори лошите за сто доживотни присъди. Но цялото това изобилие от информация не можеше да я отведе до основните въпроси в този заговор: къде, кога, как. Като всички останали агенти, тя беше наясно с неособено блестящата репутация на ФБР в предотвратяването на терористични актове. Когато пое командването на КТ-26, се зарече, че ще осуетява атаките преди , а не след като се случат.

Въпреки това за пореден път тя — и следователно Бюрото — се бяха изправили пред тухлена стена. Нуждаеше се от сериозно разузнаване, за да разположи хората си на необходимите места за спирането на набега.

— Пропусна тези — каза Грейвс и стовари нова купчина с папки на бюрото и. — Бяха паднали зад радиатора.

— Какви са?

— Нещо, което ще те заинтригува.

Алекс взе първата папка. „Пристигнали/САЩ". Погледна Грейвс.

— Солт е знаел.

Отвори папката и зачете. Три групи. Мястото за влизане на първата беше Матаморос. На втората — през нефтена платформа близо до Гълф Коуст. На третата — през Канада. Всички използваха прикритието на корпоративни служители. Очакваше се да пристигнат в Ню Йорк вчера вечерта.

Птичето кацна. Gott mit uns .

Къде бяха отседнали? Започна да рови из листовете и да търси някаква информация за тайна квартира, гнезденце, в което групата да се окопае и да се подготви за атаката. Не намери нищо за „Уиндърмиър" или някое друго място. Това означаваше само едно нещо: операцията разполагаше с контакт в Америка.

При повторното прочитане на всичко забеляза едно име. Адресът на пристигане в Матаморос принадлежеше на огромната верига супермаркети „Пекос". Нефтената платформа беше собственост на „Нобъл Енърджи". Мястото в Канада беше фабрика на „Силикон Солюшънс" в Кичънър-Ватерло.

Пекос. Нобъл Енърджи. Силикон Солюшънс.

Алекс остави папката на бюрото.

— О, не.

— Какво има? — попита Грейвс.

— Той беше прав — отвърна жената.

— Кой?

— Боби.

— Здравей, Марв.

Астър надникна през вратата на асансьора и се огледа.

— Марв?

Не видя никого. За първи път Шанк не беше там, за да го посрещне.

Тръгна към офиса си. Търговският отдел беше изненадващо тих. Никой не погледна към него, когато мина покрай бюрата. Дори Лонгфелоу и Гудчайлд бяха заровили лица в мониторите на компютрите си. Тишината го изнервяше. Беше същата като преди екзекуция. Стигна до офиса си и погледна вътре. Шанк го нямаше и там. Конферентна зала едно беше пълна с адвокати. Всичките бяха елегантно облечени, с изправени гърбове и изглеждаха изключително дисциплинирани. Разпозна Франк Аркано от „Скадън", който щеше да води борбата за осигуряването на повече време за посрещане на марджиновите изисквания. Това бяха добрите адвокати.

Конферентна зала две беше пълна с още адвокати. Те носеха раздърпани костюми, вратовръзките им стояха накриво, а прическите им бяха запуснати. Не разпозна никого от тях и разбра, че са се изсипали от КТСФ, Комисията за търговия със стокови фючърси, тялото, което регулираше транзакциите с чуждестранни валути. Те бяха лошите адвокати.

Боби погледна към конферентна зала три. Очакваше да види репортерския екип на Си Ен Би Си да се разполага и самата Мария Бартиромо да се приготвя за интервю с поредната жертва на Уолстрийтското високомерие. И ето, влиза Робърт Астър. За щастие, залата беше празна.

Върна се обратно и се насочи към рецепцията. Почука на вратата на финансовия директор и я отвори. Шефът нямаше нужда от покана. Марв Шанк беше седнал на бюрото срещу Манди Прайс.

— Виж кой реши да се появи на собственото си погребение — отбеляза най-добрият му приятел.

— Слуховете за смъртта ми са силно преувеличени. — Астър си дръпна един стол. — С какво се занимавате?

— Както ни инструктира, ликвидираме всички акции на „Комсток Астър", които са на печалба — отвърна Прайс. — Дотук сме продали сто милиона.

— Все е някакво начало.

— Имаме още петстотин милиона в акции, които са горе-долу на стойността, на която ги купихме.

— Останалите?

— Останалите са губещи.

— Засега — отвърна Астър.

— Сега е всичко, което е от значение днес — контрира го Шанк.