Кристофър Райх - Игра на милиарди

Лъжи. Лъжи. Купища лъжи.

Десетина минути Астър четеше линк след линк.

„Чайна Инвестмънт Корпорейшън" беше инвестирал милиарди долари във всяка от частните инвестиционни фирми, свързани с корпорациите, които баща му беше разследвал. Лий винаги беше отбелязвал, че инвестициите са пасивни, но във всеки от случаите ЧИК беше изпращал няколко мениджъри в частните инвестиционни фирми като „мениджъри на обучение".

С други думи, „шпиони".

Астър си спомни азиатеца със светлосините очи, който се беше опитал да го убие вчера. Цветът беше същият като очите на Магнус Лий.

Боби кликна върху уебстраницата на „Уотърсмарк". Отвори списъка с мениджъри и не се изненада, когато намери познато име: „Хърбърт Хонг. С научна степен от Станфорд, МТИ… роден в Китай". Хонг беше един от мениджърите на ЧИК, внедрен в „Уотърсмарк", който след това беше отишъл да работи в „Бритиум".

Изведнъж всичко му се изясни. „Чайна Инвестмънт Кор-порейшън" използваше миноритарното си участие в „Уотърс-марк", „Оук Лийф" и всички останали, за да наложи влиянието си над определени ключови компании в портфолиото на фонда — компании в критични сектори в националната икономика: компютри, енергетика, сателити, ракети. Но с каква цел?

Контрол.

Досега действията на Лий — и по подразбиране на страната му — биваха скривани под пелерината на ежедневната корпоративна дейност. Астър знаеше, че това време е приключило. Лий вече не се задоволяваше само с шпионаж. Имаше нещо друго наум. Нещо ужасно се печеше. Баща му знаеше какво е то и това му беше коствало живота. Палантир също го знаеше.

Започват да се отчайват.

Самият Лий му беше казал да изчака до петък.

Каквото и да беше, случваше се сега.

Астър извади телефона си, за да се обади на Алекс. Стигна прекалено далеч. Не изпитваше задоволство от усилията си, само ужас. Щеше да остави ФБР да се заемат. Докато набираше, по високоговорителя се разнесе гласът на секретарката му:

— Обаждане за теб, Боби. Септимъс Ревънтлоу.

Астър погледна часовника. Една минута преди три. Оставаше час и половина до изискуемостта на марджин кола. Оставаше час и половина до банкрута.

Боби остави мобилния и вдигна стационарния телефон.

— Здравей, Септимъс.

Алекс Форца беше притиснала телефона до ухото си и се взираше през прозореца в сенчестите контури на британските улици. Минаваше девет. Европейският здрач преливаше в нощ. Чарлз Грейвс беше седнал зад волана и караше като луд към летище „Гатуик". Обеща да я закара за час. Тя му отговори, че може да стигне за четиридесет минути. Накрая се разбраха да карат с „газ до дупка".

— Нямам новия му номер — каза Алекс на секретарката на Боби. — Много е важно да се свържа с него.

— Тръгна преди пет минути, за да се види с клиент. Септимъс Ревънтлоу. Мисля, че ще е с господин Съливан. Можете да звъннете на него.

Алекс затвори и набра номера на Съли. Никой не отговори и обаждането беше прехвърлено на гласовата поща.

— Съли, Алекс е. Кажи на Боби да ми се обади веднага. Спешно е.

Опита отново, смяташе, че просто обхватът в Ню Йорк е лош. Пак беше прехвърлена на гласовата поща. Проклет да си, Съли , изруга мълчаливо, искаше да припише неуспеха си на него.

Двамата не се спогаждаха особено, когато работеха заедно в Специалния отряд за борба с тероризма, и вярата й в него намаля още повече, след като не успя да предпази Боби в „Чери Хил". По нейно мнение Съли беше лентяй. Съвсем рано в кариерата си беше поел куршум и се осланяше на това цели тридесет години. Не беше лошо ченге. Просто не беше нищо особено. За Алекс двете понятия бяха синоними.

Затвори и се обади на Маквей, за да й предаде откритата в дома на Солт информация.

— Здрасти, Джан. Обаждам ти се да поговорим за Боби.

— Какво за него?

— Вчера ти се обади, нали?

— Не. Какво е искал да обсъжда с ФБР?

— Не ти се е обадил? — Алекс притисна телефона до крака си за момент, за да не я чуе Маквей как ругае. Пое си дълбоко въздух, след което й разказа всичко, което знаеше, за разследването на Боби на смъртта на баща му и връзките към нея, които беше открила в дома на Солт.

— Искаш да ми кажеш, че Люк Ламбер и оръжията, които открихме на „Уиндърмиър", са свързани със смъртта на Едуард Астър, Чарлз Хюз и Мартин Гелман?

— Така изглежда. Преди смъртта си Едуард Астър е проучвал същите корпорации, които доброволно или не са помогнали да вкарат стрелците в Щатите. Не мисля, че това е съвпадение.