Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Септимъс — провикна се. — Тук съм.

— Ела отзад. Няма как да ме пропуснеш.

Астър тръгна към края на къс коридор, където се виждаше отворена врата. Ревънтлоу стоеше зад семпло бюро. Зад него имаше лавица за книги, а от едната му страна малка масичка. Един от прозорците беше с изглед към катедралата „Свети Патрик".

— Радвам се, че успя да дойдеш — каза Ревънтлоу. — Съжалявам, че те накарах да изминеш толкова много път по това време на деня.

— Давай накратко — отвърна Астър.

— Сметката ти е в системата ми. Банкерът ми очаква да му се обадя. Някаква промяна в позицията?

— Не.

— Значи си съгласен да вземеш всичките триста милиона долара?

— Не ни трябват толкова много, за да посрещнем марджин кола, но ще ги използваме да омекотим удара. Сигурен ли си, че искаш да го направиш?

— Сигурен ли си, че юанът ще се обезцени?

Астър се изправи и тръгна да се разхожда из офиса. Не отговори на Ревънтлоу. Истината беше, че вече не можеше да бъде сигурен за нищо, най-малко за това дали китайското правителство щеше да обезцени валутата си, както обеща Магнус Лий. Ако „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" наистина имаше нещо общо със смъртта на баща му и с атаката, която Палантир (и Едуард Астър) вярваше, че предстои — каквато и да беше тя, — не можеше да се има доверие на Лий. За първи път Боби Астър осъзна, че е бил част от плана. Не знаеше как или защо. Знаеше само, че съществуваше безспорно ниво на взаимосвързаност, което определяше съвпадението и случайността. Безпокойството му само се увеличи от желанието на Септимъс Ревънтлоу да инвестира 300 милиона долара в „Комсток".

— Знаеш ли — започна Астър, — никога не си ми казвал откъде семейство Ревънтлоу е придобило парите си.

— Дълга история — отвърна Септимъс. — Минала история. Нямаме време да се връщаме към нея сега. Донесе ли документацията?

— В куфарчето ми е. Трябват ми няколко подписа. Парите от Германия ли идват?

— Отчасти, но преди Германия да стане Германия. Прусия и Беларус. Берлин и Киев. Династии, които отдавна са се разпаднали и са отишли на бунището.

— Не знаех, че сам ръководиш нещата тук. Нямаш ли секретарка?

— Предпочитам сам да движа всичката работа. — Ревънтлоу посочи към телефона си. — Мисля, че трябва да се обадя.

Астър спря да крачи. Осъзна, че Септимъс е по-нервният от двама им. Мъртвешки бледото му лице беше почервеняло. Макар помещението да беше климатизирано, по челото му беше избила пот. Все пак, помисли си Астър, щеше да изгуби доста пари, ако „Комсток" фалираше.

На рафтовете зад Ревънтлоу имаше десетина стъклени поставки, в които бяха поставени договори за минали финансови сделки. Разгледа ги, любопитно му беше да научи какви други инвестиции беше направил Септимъс, освен наливането на 300 милиона долара в разклатен хедж фонд. Погледът му се спря на третата поставка. За втори път през последния час имаше чувството, че са го ударили здраво с бейзболна бухалка.

— Какво знаеш за тези момчета? — попита той. Ревънтлоу взе поставката, която напомняше за покупката

на „Бритиум Текнолъджис" от „Уотърсмарк".

— Вложил съм доста сериозна сума в „Уотърсмарк". Изпращат ми по една такава за всяка сделка.

— За всяка една?

— Да.

— Какво ще кажеш за „Силикон Солюшънс"? „Уотърсмарк" участваше и в тази сделка, нали? — Астър намери поставката сред останалите. Преди да успее да коментира, телефонът му извибрира. — Извини ме, трябва да вдигна.

Съобщението от Марв Шанк гласеше: „Взе ли парите? Хей, двама агенти на ФБР тъкмо идваха да те търсят. Джанет Маквей иска да се явиш на адрес „Федерал Плаза" 26 до пет, за да й докладваш, или ще издаде заповед за арестуването ти. Обади ми се, като тръгнеш от РКХ".

— Важни новини?

— Нищо, което да не може да почака. Астър остави поставката.

— Работиш също с „Оук Лийф Венчърс", нали?

— Седни, Боби.

Астър изпълни нареждането. Ревънтлоу сплете пръсти.

— Какво си мислиш, че знаеш?

— Първо, нямам нужда от парите ти.

— Много лошо. Все пак ще ги вземеш.

— Значи и ти си замесен?

— Да, Боби. И аз съм замесен. Както и ти, в момента, в който прие парите ни.

— Защо уби баща ми?

— Нямам нищо общо с това. Тайните служби го убиха и никой не може да докаже противното.

— Заради „Бритиум"?

— Не заради „Бритиум"… с помощта им. „Платформа Империя" е най-доброто оръжие, което някога е било създавано. Забрави за атомната бомба. Защо ни е да изтриваме цял град от лицето на Земята, когато можем да поемем контрола над цяла страна, без дори никой да разбере?