Кристофър Райх - Игра на милиарди

Пермутациите щяха да са безкрайни. Защото вирусът беше създаден да се движи постоянно напред. Да използва първата цел, да намери втората и така нататък до безкрайност.

Всички щяха да научат, че сривът е бил в резултат на грешка в търговската платформа. Нямаше значение. Доверието щеше да е подкопано. Милиарди долари — изгубени. За часове цялата търговия щеше да бъде прекратена. Щеше да последва икономически Армагедон.

Но това нямаше да е достатъчно.

На върха на всичко щеше да бъде истинската атака. Обикновеният гражданин нямаше да разбере кибервойната. Компютърният вирус не беше нещо, което всички щяха да видят. Той беше концепция, не беше осезаем. Не означаваше нищо.

Обикновените граждани имаха нужда от кръв, вътрешности, бомби и останки, за да разберат, че са подложени на атака. Трябваше да видят лицата на мъртвите, мъката на оцелелите, гнева на потъпканите и сълзите на сираците. Трябваше да се чувстват несигурни, заплашени и неуверени.

Трябваше да се чувстват заплашени.

Само тогава щяха да разберат.

11 септември беше добро начало, но не стигна много далеч. Цените на акциите се сринаха. Борсата затвори за седмица. Когато отново възобнови дейността си, продължи сякаш нищо не се беше случило. Америка беше наранена, но се върна по-силна от всякога. Утре Китай щеше да нанесе решителния удар и да завърши мисията по детронирането на Съединените американски щати като финансова и икономическа столица на света.

Не беше достатъчно само Китай да успее — Америка трябваше да се провали.

Магнус Лий видя всичко това да се разиграва пред очите му на екрана. Стъпка по стъпка, жертва след жертва, страна след страна.

Накрая, след като вирусът беше свършил опустошителната си работа и всичко изглеждаше загубено, самият Лий щеше да се обади на американския президент. Щеше да предложи услугите на Китай в локализирането на вируса, в унищожаването му и във възстановяването на изгубените финансови данни. Защото никой нямаше по-безопасна, по-сигурна и по-стабилна платформа от китайците. Никой не беше предвидил подобна атака и не беше предприел необходимите мерки. Никой не можеше дори да предположи какви бяха мотивите, способите и методите на враговете му.

Никой друг освен китайците.

„Старият приятел" на Америка.

Нямаше да има повече обаждания юанът да бъде преоценен. Ако китайците предпочитаха слаб юан, за да увеличат износа си, щяха да го приветстват. Ако произведените в Китай стоки приличаха на тези на американските им конкуренти прекалено много, никой нямаше да им каже нищо. Ако някой засечеше пробив в отбранителните оръжейни системи до китайски компютър, дискусията щеше да се проведе при затворени врати и без лоши чувства.

Америка знаеше как да бъде благодарна.

Атаката нямаше за цел да срине Америка завинаги.

Ставаше въпрос за контрол.

Астър знаеше, че Ревънтлоу лъже. Нищо нямаше да е наред. Той и брат му, Магнус Лий, нямаше да оставят нещата така. Всички, които знаеха за ЧИК и за плановете й да придобие контрол над основни компоненти във финансовата и националната сигурност на страната, трябваше да бъдат елиминирани. Нямаше да последва ръкостискане и обещание, че всичко ще бъде запазено в тайна. Астър притежаваше информация, която беше от изключителна важност за благото на родината му; в интерес на истината беше също толкова важна, колкото снимките, направени от високо, които показваха монтирането на съветски ракети на кубинска земя през 1962 година. Както Ревънтлоу беше казал, защо да изтриваш цял град от лицето на Земята, когато можеш да поемеш контрола над цяла страна, без никой да разбере?

Астър се обади на финансовата си директорка и й каза всеки момент да очаква превод на пари, след което да се обади на всички кредитори и да им каже, че „Комсток" ще удовлетвори марджин коловете си. Подаде документите, които Септимъс трябваше да подпише, след което ги прибра в куфарчето си.

— Приключихме ли?

— Засега. Но не бързай да си тръгваш. Не мога просто да те пусна.

— Трябва да се връщам в офиса си. Адвокатите ми ме очакват.

— Сигурен съм, че ще се насладят на почивката без теб. Опасявам се, че се налага да ти задам още няколко въпроса. Важно е да разберем колко знаеш за действията ни. Брат ми ми каза, че си разговарял с някого от компютъра на баща си, който е бил замесен в разследването . Cassandra99 говори ли ти нещо?

— Това беше Палантир. Може и да е помогнал на баща ми по-рано, но отказа да помогне на мен.