Ли Чайлд: Точно в полунощ

Не, номерата бяха символ на приоритет. На статут. Може би номер едно бе пласьорът, който реализираше най-големи обеми. Нещо като продавач на седмицата в големите търговски вериги. Един вид награда, която се състоеше в бързо излизане от хангара. Товариш пръв и си тръгваш пръв. Добър стимул.

Имаше поне дузина начини да се проведе подобна операция, които включваха какви ли не маневри, но най-лесният начин бе тъкмо този — микробусът да подходи със задницата към паркираните автомобили.

Ричър се промъкна до предната врата.

Бе очаквал пазачът и шофьорът на микробуса да застанат един до друг в началото на процеса. Планът му бе веднага щом шофьорът отвори вратите на микробуса — доброволно, без да подозира абсолютно нищо, без да го пребива или принуждава по какъвто и да било начин, така че съвестта на всички да остане чиста, — той да изстреля един деветмилиметров куршум във въздуха. Гърмежът щеше да отекне силно в затвореното пространство, да вцепени събралите се мъже и Ричър да сложи ръка върху товарния микробус. В същото време Сандерсън щеше да им покаже, че са обкръжени. Ако някой се обърнеше, щеше да види странна фигура с пистолет в ръка. Така щяха да неутрализират още в зародиш всеки опит за съпротива. Само специалист можеше да забележи, че пистолетът на Сандерсън е двайсет и два калибров ругър. И само специалист с рентгеново зрение можеше да забележи, че пълнителят е почти празен. Ричър бе решил, че този план ще свърши работа. Щеше да неутрализира първо пазача и шофьора, а после и останалите. Противникът спадаше към две различни категории и Ричър намираше за особено важна последователността на елиминирането им.

Той обаче се бе озовал в срещуположния край на помещението. Всичко се бе обърнало на сто и осемдесет градуса. Сега трябваше да поеме ролята на Сандерсън. А тя — неговата. В кръвта ѝ бушуваха адреналин, хормони на стреса и фентанил — а може би половин доза фентанил и половин доза абстиненция, — плюс болка и дискомфорт, изпотяване и треперене. В момента тя би трябвало да наблюдава шофьора. Да го изчаква да отвори вратите, да въведе цифровия код или да вкара в ключалката специален ключ. А може би вратата бе съвсем обикновена. В такъв случай събитията щяха да се развият по-бързо от очакваното. Двайсет и два калибровите пистолети бяха тихи в сравнение с останалите оръжия, но достатъчно шумни, за да стреснат събралите се мъже. Като се вземеше предвид и затвореното пространство, пистолетът на Сандерсън би трябвало да свърши работа. Ако тя влезеше в гаража. И изпълнеше задачата си.

За момента не се случваше нищо. И пак нищо. Може би комбинацията бе дълга. Като компютърна парола с всевъзможни символи, числа, главни и малки букви.

Нищо.

Изведнъж отекна оглушителен изстрел, последван от силно тракане, когато куршумът удари една от гредите на покрива. Всички замръзнаха.

Сандерсън пристъпи напред и извика:

— Никой да не мърда!

Точно както би направил Ричър.

Мъжете се обърнаха назад. И видяха Ричър със „Смит и Уесън“ в ръка. Пистолетът сочеше на нивото на кръстовете им. От опит знаеше, че стрелбата от подобен ъгъл притеснява силно противника. Вероятно ставаше въпрос за някакъв животински инстинкт.

Сандерсън завъртя леко глава. Всички гледаха към Ричър. Следващите реплики бяха негови. Той използва гласа, с който бе всявал респект като военен полицай:

— Извадете всички мобилни телефони и оръжия от джобове, кобури и прочие места, на които ги държите. Оставете ги на земята пред вас. Не се опитвайте да хитрувате. След малко ще ви претърся. Намеря ли у някого оръжие, ще прострелям капачката на коляното му със собствения му пистолет. Намеря ли у някого телефон, ще прострелям капачката на коляното му с моя пистолет. Това е обещание, което няма да се поколебая да изпълня. Помислете за момент. Не сме нито полицаи, нито федерални агенти. Ние сме частни предприемачи. За вас това е просто дребна спънка. Затова преценете възможностите. Да крачите спокойно до края на дните си или да се возите в инвалидна количка. Решете кое е по-доброто за вас.

Единайсет мъже, единайсет телефона, дванайсет пистолета. Пазачът имаше и малък трийсет и осем калибров, привързан към глезена.

Макензи пристъпи напред, за да ги събере. Бе насочила празния спрингфилд към мъжете. Изглеждаше като героиня от приключенски филм. Красивата кралица на подземния свят. Всички я зяпнаха. Ричър нареди на мъжете да подритнат пистолетите и телефоните към нея. Макензи ги събра един по един и ги прибра в чанта, която намери в белия микробус. Отстрани на микробуса грееше жизнерадостно лого в зелени и сини нюанси — като тревата и небето.