Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър и Сандерсън събраха единайсетте мъже на паркомясто номер пет. Наложи се да се посбутат между два пикапа. Като на стълбите на стадион след края на мача. Ричър и Сандерсън застанаха под ъгъл четирийсет и пет градуса, обърнаха се с лице към пласьорите и насочиха пистолетите си към тях. Не беше необходимо. И един щеше да свърши работа. Но присъствието на двамата въздействаше по-ефективно. По-безрисково. Ограничаваше глупавите идеи до минимум. А оттам и жертвите. Това разпределение на ресурсите имаше хуманитарен ефект. Така действат съвременните армии.

Отначало Ричър си помисли, че всичко е наред. Единайсетте мъже срещу тях бяха изгубили всякакво желание да окажат съпротива. Бяха сломени, зашеметени, смълчани. Деморализирани.

И сякаш потресени.

И тогава той осъзна какво е станало. Качулката на Сандерсън бе дръпната назад.

С периферното си зрение Ричър забеляза как Брамал вкарва тойотата през същата врата, през която бе влязъл и микробусът, дава на заден и изравнява джипа с отворените задни врати на микробуса. Видя и как Макензи започва да прехвърля кашоните от едната кола в другата. Бели, лъскави, чисто нови. Много кашони. Брамал ѝ помагаше. Двамата работеха усилно. Кашон след кашон. Напълниха багажника. Прехвърлиха няколко чанти на задната седалка.

Ричър отстъпи крачка назад и огледа редицата от паркирани автомобили. Най-много му хареса доджът. Бе съвсем обикновен на вид, което означаваше, че лесно ще го управлява. Ричър го посочи и попита:

— На кого е?

Един мъж пристъпи неловко от крак на крак.

— Ключовете вътре ли са?

Мъжът кимна.

— Има ли бензин?

Мъжът кимна.

— Готови сме — извика Брамал зад гърба на Ричър.

— Добре. Знаете какво да правите. Следвайте точките от плана. Първа, втора, трета и изчезвайте.

Първа точка изискваше Макензи да провери всички коли с изключение на доджа и да прибере ключовете им в своята чанта. Повечето автомобили бяха достатъчно стари, така че можеха да бъдат запалени чрез свързване на съответните кабели, но микробусът на фармацевтичната компания бе чисто нов мерцедес с чип в ключа. Той не можеше да помръдне. А това бе добре. Момчето детектив трябваше да го завари тук и да се засрами. Присъствието на микробуса обясняваше всичко. Това бе идеалната улика.

Втора точка изискваше Макензи и Брамал да се качат в тойотата и да потеглят. Което те направиха.

Трета точка изискваше Ричър да пристъпи напред, да заеме централна позиция, като държи пистолета с две ръце и се прицелва в кръстовете на пласьорите, докато Сандерсън отстъпва бавно и предпазливо назад към доджа, отваря вратата, качва се и пали двигателя. Тя даде на заден. Не можеше да маневрира напред, защото микробусът ѝ пречеше, затова продължи на заден и излезе през предната врата. Скри се от погледа на Ричър.

Той продължаваше да чака. Сам. Срещу единайсет души. Усети ги, че се размърдаха. Долови, че у някои проблясват искри на гняв. Насочен първо към самите тях. Единайсет срещу един. Абсурд. Какво, да не сме пъзльовци? Мислите им щяха да поемат в неправилна посока. И сами щяха да се вкарат в беля. Ричър не за пръв път се озоваваше в подобна ситуация. Знаеше, че рано или късно ще се наложи да простреля някого в крака. Сами щяха да са си виновни.

С крайчеца на окото си забеляза Сандерсън да влиза през задната врата, която бе използвал микробусът. Сега доджът стоеше вдясно от вратата, заел нужната позиция. На около три метра от Ричър. Чу я да превключва скоростите. От задна на първа. Двигателят мъркаше. Кракът на Сандерсън бе върху спирачката. Бе готова да потегли всеки момент.

Ричър отстъпи назад, като повдигна леко дулото, но не много. Едновременно с това насочваше пистолета ту наляво, ту надясно на случаен принцип. Пласьорът отляво, пласьорът отдясно, после в средата на групата. Продължаваше да отстъпва крачка по крачка. Чу дясната врата на доджа да проскърцва зад гърба му, явно Сандерсън се бе пресегнала, за да я отвори отвътре. Ричър скочи на седалката, без да сваля пистолета, но пласьорите явно се бяха отказали от всякаква съпротива. Нямаха оръжия, нямаха телефони, нямаха коли. Вече мислеха как да се измъкнат от тук, преди положението да се влоши още повече.

— Тръгвай — каза Ричър.

Сандерсън натисна газта и завъртя волана два пъти, първо надясно, после наляво. Профуча по рампата, която водеше на запад, с поне сто километра в час.

Сандерсън намали леко, за да задмине автомобила, който се движеше в дясната лента, след което излезе на магистралата и отново натисна газта. До зоната за почивка оставаха четири минути и половина. Доджът тракаше и друсаше. Беше много далече от стандартите на Брамал. Но пък най-вероятно бе за предпочитане пред стария джип на Сандерсън.