Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър се извърна и погледна назад. Камионът от Джърси би трябвало да дойде от изток, от там, откъдето те бяха дошли пеша. После щеше да завие в обратната посока, вече празен. Стакли би трябвало да дойде от запад. Останалите пласьори можеха да пристигат и от едната, и от другата посока. Тайно място за срещи и тайно отклонение от магистралата в комплект. Чисто злато.

Тръгнаха пеша към мястото, където очакваха Брамал и Макензи да излязат между дърветата. Зърнаха ги да се появяват от горичката. Обиколиха заедно гаража.

— Очевидно не съм аз човекът, който да дава предложения какво да правим — каза Макензи.

— Най-добрият тактически план изисква да причакаме камиона горе-долу по средата на отбивката. След като слезе от магистралата, но преди да стигне гаража. Една операция, най-много един изстрел, най-много една жертва сред противника. Бързо, концентрирано, ефективно.

— И как ще организираме засадата на камиона?

— Не знам дали трябва да го правим.

— Не разбирам.

— Не знаем с какво превозно средство ще си имаме работа — обясни Ричър. — Но след като пристига директно от завода, предполагам, че ще е камион с логото на фармацевтичната компания. Не се съмнявам, че Ноубъл е обсъдил въпроса с ръководството. Провел е куп работни срещи, изпратил им е куп записки. Камионът вероятно е заключен. Нищо чудно само шофьорът да може да го отвори. С цифрова комбинация или специален ключ. Сестра ти не иска да поема риска да изтръгнем комбинацията, като приложим физическа сила.

— А ти би ли го направил?

— Този тип е взел пари, за да откара стоката на грешен адрес. Не се съмнявам, че е отворен за преговори. Честната размяна не е кражба.

— Какво правим тогава?

— Тук ще се съберат десетина пласьори — каза Брамал. — За да вземем стоката им, ще трябва да ги оберем всичките, един по един. На излизане от гаража. Ще застанем на пътя като на контролно-пропускателен пункт. Дванайсет обира, един след друг. На интервали от по една минута. Не мисля, че можем да се справим. Нямаме избор.

— Роуз?

— Както казах, има само един вариант. Да се надяваме камионът да не е заключен.

— Има и трети начин — каза Ричър. — Който обединява най-доброто от тези две предложения.

Накамура се върна в зоната за почивка, след като провери всяко кътче, за което се сети. Мястото не бе подходящо, но по-добре да останеше тук, отколкото другаде. Представи си товарен микробус, искрящо бял. Къде би могъл да спре, за да изпълни задачата си? Колкото се може по-далече от тук. А това означаваше някъде в покрайнините на паркинга. Късно вечер там имаше много празни места. Хората предпочитаха да паркират по-близо до сградите. Защо да вървят излишно?

Тя продължи да обикаля със светлосинята си кола. Оказа се права. Западният край на паркинга бе напълно пуст. В източния край имаше един-единствен автомобил. Паркиран с предницата към дърветата. Черен джип със синя регистрационна табела. Илинойс.

Накамура извади телефона.

— Искам спешна проверка на регистрационен номер от друг щат.

В отговор получи статичен пукот и едно окей . Продиктува номера. Паркира до черния джип, без да сваля телефона от ухото си. Беше тойота, Накамура излезе от колата си и огледа джипа, целия покрит с прах. Явно идваше от запад, и то от далече. Трудно ѝ бе да надзърне вътре, защото прозорците бяха разположени високо, а тя беше ниска. Но тези хора явно пътуваха с багаж. През задното стъкло видя доста чанти. Защо бяха спрели тук?

Накамура огледа дърветата и прецени, че през тях може да се мине. Но с каква цел? Последната редица на паркинга гарантираше достатъчно безопасност за каквато и да било незаконна сделка. Излишно бе някой да се крие в гората. От другата страна нямаше нищо, горичката оредяваше и отстъпваше място на пътя. Или пък имаше някаква сграда на Пътното управление? Накамура не можеше да си спомни. Да, наблизо имаше някакъв склад, но къде точно? Тя никога не обръщаше внимание на такива места.

В ухото ѝ се разнесе пукот и прозвуча глас:

— Според управлението в Илинойс колата с този номер е черна тойота, регистрирана на името на Терънс Брамал, частен детектив.

Сандерсън се върна в началната си позиция и Ричър я последва. Искаше да разбере дали дъвче. И ако не дъвче, дали това е добре или не. Тя продължаваше да дъвче. Държеше се нормално. Ричър се надяваше да не се надруса прекалено рано. Тя бе въоръжена с двайсет и два калибровия ругър. Онзи с двата патрона в пълнителя. Трябваше да се задоволи с два изстрела. Брамал разполагаше с колта, в който имаше три патрона. Пистолетът на Макензи бе празен. По-добре от нищо. Както бе казал един писател, деветдесет и девет процента от всичко е блъф.