Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

Ракел излезе на балкона и се загледа към площад „Уденплан“. Протегна дясната си ръка над парапета. Беше стабилна. Влезе обратно в апартамента и поразтреби тук-там. После отиде до гардероба в антрето, извади отвътре една лекарска чанта от кафява кожа и прибра в нея онова, с което по-рано през деня я беше снабдил Бенямин, нейният лоялен приятел и асистент. Продължи към банята, гримира се необичайно небрежно и избра безвкусна черна перука. За момент се усмихна повторно. А може би това беше нервен тик. Дори тя, с целия си опит, изведнъж изпита тревога.

* * *

Микаел и сестра му седяха на една от външните маси на ресторант „Пане Вино“ на Бреншюркагатан. Поръчаха си паста с трюфели и червено вино, обсъдиха лятото и жегата и поговориха за плановете си за почивка. След това Аника описа накратко положението във „Флудберя“, насочвайки разговора към същинската причина да се срещнат.

– Понякога, Микаел, полицаите са такива идиоти – каза тя. – Запознат ли си със ситуацията в Бангладеш?

– Криво-ляво.

– В Бангладеш официалната религия е ислямът. В същото време според конституцията държавата е светска с гарантирана свобода на медиите и словото, което, разбира се, не е невъзможна комбинация.

– Но не им се получава много добре.

– Ислямистите оказват натиск върху правителството, което е прокарало закони, забраняващи всякакви изказвания, които могат да наранят нечии религиозни чувства. Пише „могат“, а на практика всичко би могло да нарани някого. Законите се прилагат строго и редица автори са получили дълги присъди. Но не това е най-лошото.

– Законът е легитимирал злоупотребите.

– Законът е надул платната на ислямистите. Джихадисти и терористи систематично заплашват, тормозят и убиват инакомислещите, а едва малцина от извършителите биват изправяни пред съда. Особено тежко е пострадал сайтът „Мукто-Мона“, който се бори за свобода на словото, просвета и открито, светско общество. Много от авторите в блога са били убити, а още повече са заплашваните и обявените за ликвидиране. В това число и Джамал Чаудъри. Той бил млад биолог и от време на време пишел за „Мукто-Мона“. Текстовете му се занимавали главно с теорията на еволюцията. Джамал бил официално осъден на смърт от ислямисткото движение в страната, но избягал в Швеция с помощта на „Свенска ПЕН“35. Дълго време изглеждало, че най-накрая може да си отдъхне. Бил в депресия, но състоянието му постепенно се подобрявало. Един ден посетил семинар за религиозното потисничество над жените, който се провеждал в Културния дом в Стокхолм.

– И там е срещнал Фария Кази.

– Браво, написал си си домашното – продължи Аника. – Фария е седяла най-отзад. Спокойно можем да кажем, че тя е много красиво момиче. Джамал не можел да откъсне очи от нея. След семинара отишъл да се запознае с Фария, което било началото не само на силно влюбване, ами и на голяма трагедия. Модерен преразказ на „Ромео и Жулиета“.

– Какво имаш предвид?

– Това, което казах. Точно като Ромео и Жулиета, семействата на Фария и Джамал били от две враждуващи страни. Джамал се борил за свободен и открит Бангладеш, докато бащата и братята на Фария взели страната на ислямистите, особено откакто сгодили Фария против волята ѝ за Камар Фатали.

– А кой е това?

– Мастит господин на четиресет и пет години, който живее в голяма къща в Дака и има цял куп слуги. Не само притежава малък текстилен концерн, ами финансира няколко кауми в страната.

– Кауми?

– Училища извън контрола на правителството, в които преподават Корана. Там младите джихадисти получават идеологическата си школовка. Камар Фатали вече имал съпруга на своята възраст, но през пролетта попаднал на снимки на Фария Кази. Бил пленен и поискал да я вземе за втора жена. Но както можеш да се досетиш, не му било лесно да получи виза за Швеция и се чувствал все по-разочарован.

– А и Джамал Чаудъри се намесил в картинката.

– Точно това станало, така че Камар и братята Кази имали поне две причини да пожелаят смъртта му.

– Значи, Джамал не се е самоубил, това ли искаш да кажеш?

– Още не казвам нищо, Микаел. Просто описвам ситуацията и ти преразказвам това, за което си говорихме с Лисбет. Джамал бил Монтеки, големият враг. Той самият бил вярващ мюсюлманин, но много по-либерален и също като родителите си – и двамата са университетски преподаватели – смятал, че за едно общество е от решаващо значение човешките права на гражданите да са гарантирани. Дори само това го превръщало във враг на Камар и семейство Кази. Но с любовта си към Фария той бил и лична заплаха, не само за честта на бащата и братята, ами и за техните финанси. Имало е ясни мотиви да бъде отстранен и Джамал бързо осъзнал, че играе дръзка игра. Но нямало какво да направи. Писал е за това в дневника си, който полицията е превела от бенгалски и който се цитира в предварителното разследване. Да ти прочета ли кратък откъс?