Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

След като обърнах втората водка, извадих мобилния и започнах да се обаждам. Първо се свързах с другите четирима адвокати от мача. Когато Ланкфорд ми се обади, всички си бяхме тръгнали едновременно, само че те се бяха прибрали, без да знаят други подробности, освен че Левин е мъртъв. После набрах номера на Лорна и тя се разплака на телефона. Поговорих малко с нея и тогава тя ми зададе въпроса, който се надявах да избягна.

– Заради твоето дело ли е? Заради Рулей?

– Не знам – излъгах. – Разказах на куките, обаче тях като че ли повече ги интересуваше това, че Левин е бил гей.

– Гей ли?!

Знаех, че така ще отвлека вниманието й.

– Той не го тръбеше под път и над път.

– Знаел си и не си ми казал, така ли?

– Нямаше нищо за казване. Това си беше неговият живот. Ако искаше да каже на хората, предполагам, че сам щеше да го стори.

– Детективите ли казаха, че се е случило така?

– Как?

– Нали разбираш, че са го убили, понеже е гей.

– Не знам. Все питаха за това. Не знам какво смятат. Ще проучат нещата и дано това доведе до нещо.

Последва мълчание. Вдигнах поглед към телевизора точно, когато „Доджърс“ отбелязаха победна точка и стадионът изригна във възторжен хаос. Барманът радостно се разкрещя и усили звука с дистанционното. Извърнах се и запуших свободното си ухо с длан.

– Това те кара да се замислиш, нали? – рече Лорна.

– За какво?

– За това, което вършим, Мики. Когато хванат изрода, дето го е убил, той може да ми се обади, за да те наеме.

Привлякох вниманието на бармана, като разклатих леда в празната си чаша. Исках още една. Не исках обаче да казвам на Лорна, че вече работя за изрода, който е убил Рол.

– Успокой се, Лорна. Ставаш…

– Напълно е възможно!

– Виж, Рол ми беше колега и приятел. Само че няма да променя професията си, нито убежденията си, защото…

– Може би трябва. Може би и двамата трябва да го направим. Точно това искам да кажа.

И пак се разплака. Барманът ми донесе новата чаша и аз изпразних една трета от нея на една глътка.

– Искаш ли да дойда при теб, Лорна?

– Не, не искам нищо. Не знам какво искам. Просто всичко това е ужасно.

– Може ли да ти кажа нещо?

– Какво? Естествено, че може.

– Спомняш ли си Хесус Менендес? Моя клиент?

– Да, но какво общо има той с…

– Невинен е. И Рол работеше по тоя въпрос. Заедно работехме. Ще го освободим.

– Защо ми го казваш?

– Защото не може да приемем случилото се с Рол и просто да се заковем по местата си. Работата ни е важна. Необходима.

Думите ми прозвучаха кухо. Тя не отговори. Сигурно я бях объркал, защото самият аз бях объркан.

– Разбираш ли? – попитах я.

– Да.

– Хубаво. Сега трябва да се обадя на някои хора, Лорна.

– Ще ми кажеш ли, когато разбереш за погребението?

– Непременно.

След като затворих, реших да си почина, преди отново да позвъня. Замислих се над последния въпрос на Лорна и разбрах, че може би тъкмо аз трябва да организирам погребението. Освен ако от Детройт не се появеше старицата, която преди двайсет и пет години се беше отказала от Рол Левин.

Казах си, че е време да успокоя темпото и един от начините за това беше да продължа с гинес, тъй като напълването на една халба отнемаше страшно много време. Когато барманът накрая ми я донесе, видях, че в пяната се е отпечатала арфа от кранчето. Ангелска арфа. Вдигнах чашата за тост, преди да отпия от нея.

– Бог да прости мъртвите – казах аз.

– Бог да прости мъртвите – повтори барманът.

Отпих голяма глътка и гъстата бира ми подейства като хоросан, който изливах вътре, за да спои тухлите. Изведнъж ми се прирева. Точно тогава обаче иззвъня мобилният ми. Отворих го, без да погледна дисплея, и отговорих. Алкохолът правеше гласа ми неузнаваем.

– Мик ли е? – попита някой.

– Да, кой се обажда?

– Луис. Току-що научих за Рол. Много съжалявам, мой човек.

Дръпнах телефона от ухото си, като че ли беше змия и се канеше да ме ухапе. Замахнах с ръка, готов да го запратя към огледалото зад бара, където виждах собственото си отражение. После пак го доближих към ухото си.

– Да, копеле гадно, откъде…

Млъкнах и се разсмях, когато осъзнах как съм го нарекъл и си спомних теорията на Рол Левин за Рулей.

– Извинявай? – рече той. – Пиеш ли?

– Адски си прав, пия – потвърдих. – Откъде знаеш, ебати, какво се е случило с Миш?

– Ако Миш е господин Левин, току-що ми се обадиха от глендейлската полиция. Една детективка каза, че искали да поговорят с мен за него.