Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Шицу – поясних.

Бях виждал кученцето и бях чувал Левин да говори за него, обаче не си спомнях името му. Звучеше нещо като Рекс или Бронко, име, което издава дребния му ръст.

Соубъл се консултира с бележника си, преди да продължи разпита.

– Не открихме нищо, което да ни отведе до най-близкия му роднина. Знаете ли дали има семейство?

– Мисля, че майка му живее на изток. Той е роден в Детройт. Може и майка му да е там. Струва ми се, че не поддържаха връзка.

Тя кимна и продължи:

– Намерихме календара му. Вашето име е записано на почти всеки ден от последния месец. По конкретно дело ли е работил за вас?

– По две различни дела, но главно по едното.

– Искате ли да ни разкажете за тях? – попита детектив-ката.

– Едното дело отива на процес. Идния месец. Опит за изнасилване и убийство. Рол Левин се занимаваше с доказателствения материал и ми помагаше да се подготвя.

– С други думи се е опитвал да подлее вода на следствието, а? – подхвърли Ланкфорд.

Тогава разбрах, че учтивостта му по телефона е била само за заблуда, за да ме привлече в къщата. Сега щеше да се държи по друг начин. Струваше ми се даже, че дъвче дъвката си по-агресивно, отколкото при влизането си в стаята.

– Наричайте го както щете, детектив. Всеки има право на защита.

– Да бе, естествено, и всички са невинни, само родителите им са виновни, задето прекалено рано са ги отбили – рече той. – Както и да е. Тоя тип Ливайн по-рано е бил ченге, нали така?

Пак беше започнал да произнася грешно фамилията му.

– Да, служил е в лосанджелиската полиция. В „Престъпления против личността“, но се е пенсионирал след дванайсетгодишна служба. Поне ми се струва, че бяха дванайсет. Ще трябва да проверите. И се казва Левин.

– Да де, хубаво. Предполагам, че не го е бивало да бачка на страната на добрите, а?

– Зависи от гледна точка.

– Може ли да се върнем на вашето дело? – обади се Соубъл. – Как се казва ответникът?

– Луис Рос Рулей. Процесът е във Ваннайския върховен съд при съдия Фулбрайт.

– Той в ареста ли е?

– Не, освободен е под гаранция.

– Някаква неприязън между Рулей и господин Левин?

– Поне аз не знам за такова нещо.

Бях решил. Щях да се справя с Рулей както аз си знаех. Щях да се придържам към плана, който бях измислил – с помощта на Рол Левин. Щях да хвърля бомба със закъснител в делото и да си плюя на петите. Смятах, че го дължа на своя приятел Миш. Такова щеше да е и неговото желание. Нямаше да използвам други хора. Сам щях да се заема с това.

– Възможно ли е да е педерастка история? – попита Ланкфорд.

– Моля? Какво ви кара да говорите така?

– Педалско псе, после всичко в къщата – има снимки само на мъже и кучето. Навсякъде. По стените, до леглото, на пианото.

– Разгледайте по-внимателно, детектив. Снимките сигурно са само на един мъж. Партньорът му почина преди няколко години. Смятам, че оттогава не е бил с друг.

– Бас хващам, че е умрял от СПИН.

Не потвърдих. Просто продължих да чакам. От една страна, поведението на Ланкфорд ме дразнеше. От друга страна, смятах, че дърводелските му следствени методи ще му попречат да свърже Рулей с убийството. Което ме устройваше. Трябваше да го разтакавам само пет-шест седмици и после нямаше да ме е грижа дали ще го разкрият. Дотогава щях да съм приключил с изпълнението на плана си.

– Тоя тип обикаляше ли педалските заведения? – попита детективът.

Свих рамене.

– Нямам представа. Обаче ако беше педерастко убийство, защо са претършували само кабинета му, а не останалата част от къщата?

Ланкфорд кимна. Логичният ми въпрос като че ли за момент го извади от равновесие. После обаче ми нанесе изненадващ удар.

– Къде бяхте сутринта, господин адвокат?

– Моля?

– Просто рутинен въпрос. Местопрестъплението предполага, че жертвата е познавал убиеца. Позволил му е да влезе в кабинета. Както вече казах, сигурно е седял на бюрото, когато е бил прострелян. Струва ми се, че присъствието на убиеца изобщо не го е притеснявало. Ще трябва да проверим всичките му познати, и по служебна, и по приятелска линия.

– Искате да кажете, че съм заподозрян, така ли?

– Не, просто се опитвам да си изясня нещата и да ги фокусирам.

– Цяла сутрин си бях вкъщи. Имах среща с Рол на Доджър Стейдиъм. Тръгнах за стадиона към дванайсет и когато се обадихте, ме заварихте там.

– Ами преди това?

– Както казах, бях си вкъщи. Сам. Обаче към единайсет разговарях по телефона, което доказва, че съм бил там, а домът ми е най-малко на половин час от тук. Ако са го убили след единайсет, аз съм вън от подозрение.