Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Добре. Ясно. Вече трябва да затварям.

– Ами приятно прекарване… Мики Маус.

– Можеш цял ден да пееш тая песен и „Доджърс“ може да изгубят от „Джайънтс“, обаче пак ще си изкарам страхотно. След като чух новината от теб, какво лошо може да се случи?

Затворих, отидох в домашния си кабинет и се обадих по мобилния на Теди Воугъл, тартора на Светците извън затвора. Съобщих му добрата новина и подметнах, че може би ще успее да я предаде на Коравия по-бързо от мен. Във всеки затвор има Светци. ЦРУ и ФБР има какво да научат от тяхната съобщителна система. Воугъл отговори, че ще се заеме с това. После каза, че десетте бона, които ми беше дал предишния месец на пътя край Васкес Рокс, са си стрували инвестицията.

– Оценявам го, Тед – отвърнах. – Имай ме предвид следващия път, когато ти потрябва адвокат.

– Непременно.

Прекъснах връзката и изключих мобилния. После изваях бейзболната си ръкавица от гардероба в коридора и излязох от къщи.

Тъй като тоя ден бях дал на Ърл платена отпуска, шофирах сам до Доджърс Стейдиъм. Нямаше много движение, докато не наближих. Билетите за първия мач на „Доджърс“ в Лос Анджелис винаги се разпродават, въпреки че се провежда през работно време в делничен ден. Началото на бейзболния сезон е пролетен празник, който привлича хиляди работещи в центъра. Това е единственото спортно събитие в лежерния Лос Анджелис, където могат да се видят мъже с и официални бели ризи и вратовръзки. Всички те са се чупили от работа. Нищо не може да се сравнява с началото на сезона, преди тъпите загуби, категоричните провали и пропуснатите възможности. Преди да възтържествува действителността.

Пристигнах пръв от групата. Бяхме на четвъртия ред, на Р седалки, поставени допълнително на стадиона през ваканцията. Левин трябва да беше видял бая зор, докато купи билетите от някой местен брокер. Поне сигурно щяха да му ги приспаднат от данъците като служебен разход.

Бяхме се уговорили той също да дойде рано. Беше ми се обадил предишната вечер, за да ми каже, че иска да остане насаме с мен. Освен това, докато гледахме загряването и се запознавахме с подобренията, които новият собственик, беше направил на стадиона, щяхме да обсъдим моето посещение при Глория Дейтън, а Рол щеше да ме осведоми за развитието на разследването около Луис Рулей.

Само че той не се появи за загряването. Другите четирима адвокати пристигнаха – трима с вратовръзки, направо от съда – и ние пропуснахме възможността да поговорим на спокойствие.

Познавах четиримата от няколко корабни дела, по които бяхме работили заедно. Всъщност традицията да ходим заедно на мачове на „Доджърс“ започна с корабните дела. Получила широки правомощия да прекрати притока на дрога към Съединените щати, американската брегова охрана беше започнала да спира подозрителни съдове навсякъде в океана. Когато удареха на злато – или по-точно на кокаин – те арестуваха корабите и екипажите. Много от делата се насочваха към областния съд в Лос Анджелис. В резултат понякога повдигаха обвинение на повече от дванайсет души едновременно. Всеки обвиняем си имаше личен адвокат, повечето назначени от съда с парите на Чичо Сам. Делата бяха доходни, многобройни и страшно се забавлявахме. На някого му хрумна идеята да ги обсъждаме на Додждърс Стейдиъм. Веднъж всички събрахме пари и купихме частна ложа за един мач. И наистина разговаряхме за делото няколко минути през седмия ининг.

Започнаха церемониите преди мача, а от Левин нямаше и следа. На игрището пуснаха стотици гълъби, които заедно закръжиха над стадиона под гръмките овации на публиката и после отлетяха. Прелетелият скоро след това бомбардировач стелт Б-2 събра още по-мощни аплодисменти. Така имаше по нещо за всеки, че и малко ирония отгоре.

Мачът започна, а Левин още го нямаше. Включих мобилния си и се опитах да му се обадя, въпреки че не се чуваше нищо. Тълпата крещеше и ръкопляскаше с надеждата за сезон, който да не свърши пак с разочарование. Отсреща се включи телефонният секретар на Рол.

– Миш, къде си бе, човек?! На мача сме и местата са фантастични, обаче едното е свободно. Чакаме те.

Изключих, погледнах другите и свих рамене.

– Не знам – казах аз. – Не ми отговори.

Оставих мобилния включен и го закачих на колана си.

Преди края на първия ининг съжалявах, задето бях казал на Лорна, че не ми пука дали „Джайънтс“ ще ни опукат яко. Поведоха ни с пет на нула още преди „Доджърс“ да спечелят първата си точка за сезона и публиката бързо се разочарова. Чух хората да мърморят за цените, ремонта и свръхкомерсиализацията на стадиона. Един от адвокатите, Роджър Милс, се огледа наоколо и отбеляза, че на стадиона има повече фирмени емблеми отколкото върху състезателна кола.