Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Освен това Левин се ровеше по-надълбоко в живота и дните на Луис Рулей и беше научил, че е бил слаб ученик, сменил пет различни частни училища във и около Бевърли Хилс. Наистина завършил Калифорнийския университет в Лос Анджелис с бакалавърска степен по английска литература, обаче детективът намери негови колеги, които твърдяха, че Рулей купувал от други студенти готови курсови работи, отговори на тестове и даже дипломна работа от деветдесет страници за живота и творчеството на Джон Фанте [11].

Като далеч по-мрачна личност се очертаваше възрастният Рулей. Левин откри много негови познати жени, които твърдяха, че ги е измъчвал, физически, психически или и двете. Две негови колежки подозирали, че им е сипал опиати в пиенето на купон и сексуално се е възползвал от тях. Нито една от тях не съобщила за това на полицията, но едната отишла да си изследва кръвта след купона. Регистрирали следи от кетаминов хидрохлорид, ветеринарно упойващо средство. За щастие на защитата, нито една от двете не била открита – досега от следствените органи.

Рол проучи и случаите с изнасилвача, който нападаше жени в празни жилища. Четири жени, всички агентки на недвижими имоти, съобщили, че били изнасилени от мъж, който ги причаквал в обявени за продан имоти. Извършителят не бил разкрит, но изнасилванията престанали единайсет месеца след първия случай. Левин разговярял с експерт по сексуални престъпления от лосанджелиската полиция, който работил по случаите. Инстинктът му подсказвал, че изнасилвачът не е външен човек, и изглежда, знаел как да проникне в къщите и да привлече агентките там сами. Експертът бил убеден, че изнасилвачът е от същия бранш, обаче така и не се стигнало до арест и той не успял да докаже предположението си.

Освен тая насока на разследването си, Левин не успя да намери почти нищо, за да потвърди, че Мери Алис Уиндзор е била една от жертвите на изнасилвача, които не са съобщили за случая. Тя ни прие и се съгласи да даде показания за тайната си трагедия, но само ако е жизненоважно. Датата, която ни съобщи, попадаше в рамките на датите на обявените нападения, приписвани на същия изнасилвач, и Уиндзор ни показа бележник с календар и други документи, показващи, че наистина се е занимавала с продажбата на имота в Бел Ер, в който твърдеше, че са я изнасилили. В крайна сметка обаче имахме само нейната дума за това. Не разполагахме с медицински или болнични документи, потвърждаващи лечение на сексуално насилие. Нямаше и полицейско досие.

И все пак почти всички подробности от версията на Мери Уиндзор съвпадаха с разказа на Рулей. По-късно и на двамата с Левин ни се стори странно, че Луис е знаел толкова много за нападението. Ако майка му беше решила да го запази в тайна и да не го разгласява, защо бе споделила толкова много детайли за това мъчително премеждие със сина си? Тоя въпрос наведе Левин на една теория, която беше колкото интригуваща, толкова и отвратителна.

– Мисля, че всички подробности са му известни, защото е бил там – рече той, когато останахме сами с него след разговора.

– Искаш да кажеш, че е наблюдавал, без да направи нещо, за да попречи ли?

– Не, искам да кажа, че според мен той е бил мъжът със скиорската шапка и очила.

Млъкнах. Струва ми се, че подсъзнателно и аз съм си мислил същото, обаче идеята беше прекалено зловеща, за да изплува на повърхността.

– Божичко… – промълвих.

Левин реши, че не съм съгласен с него, и продължи да ме убеждава:

– Тя е изключително силна жена. Създала е тая фирма от нищо, а бизнесът с недвижими имоти тук е абсолютно безскрупулен. И тъкмо защото е толкова твърда дама, не мога да си представя, че няма да съобщи в полицията, че няма да поиска да заловят извършителя. Аз виждам хората по два начина. Или се подчиняват на принципа „око за око“, или „подложи си и другата буза“. Мери Уиндзор определено е от първата група и не си представям, че ще го запази в тайна, освен ако не пази извършителя. Казвам ти, мой човек, Рулей е въплъщение на злото. Не знам откъде идва това, нито как е започнало, обаче колкото повече го гледам, толкова повече виждам в него дявола.

Всичко това беше абсолютно поверително. Явно не можеше да се използва за защитата и трябваше да бъде скрито от следствените материали, затова на хартия бяха изложени малко от нещата, на които се натъкнахме с Левин. И все пак това бяха сведения, с които трябваше да съм запознат, за да взимам решения, да планирам процеса и да изиграя ролята си.