Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Но Калифорнийската адвокатска колегия я няма тук, Мик. И не е нужно да го разглеждаме като премия в зависимост от резултата. Това е просто част от хонорара. Защото, в края на краищата, ти ще ме защитиш успешно, нали така?

Той втренчено ме изгледа и аз прочетох заплахата в очите му.

– В съда никога няма гаранции. Нещата винаги могат да се развият зле. Но все пак смятам, че перспективите са оптимистични.

Лицето на Рулей бавно се отпусна в усмивка.

– Какво мога да направя, за да изглеждат още по-оптимистични?

Спомних си за Реджи Кампо. Все още жива и готова да се яви на процес. Нямаше си представа срещу кого се кани да даде показания.

– Нищо – отвърнах. – Просто кротувай и чакай. Не измисляй никакви шантави идеи. Делото се очертава успешно и всичко ще бъде наред.

Луис не отговори. Исках да го отдалеча от мислите за опасността, която представлява Реджи Кампо.

– Обаче се появи още нещо – продължих.

– Нима? Какво?

– Подробностите не са ми известни. Моят източник не можеше да ми даде повече сведения. Но изглежда, че прокуратурата има доносник от затвора. Нали не си приказвал с никого за делото, когато беше вътре? Спомняш ли си, тогава ти казах да не разговаряш с никого?

– И не съм. Който и да е той, лъже.

– Повечето доносници са лъжци. Просто исках да се уверя. Ще се справя с това, когато се наложи.

– Добре.

– Още нещо. Разговаря ли с майка си за нападението в оная къща? Трябва да подготвим защитата ти и да обясним защо си носил нож.

Рулей сви устни, ала не отговори.

– Искам да поработиш по тоя въпрос. Може да се окаже много важно да го установим солидно пред съдебните заседатели. Възможно е също това да насочи съчувствието към теб.

Той кимна. Виждаше пламъчето.

– Нали ще я питаш?

– Да. Обаче няма да е лесно. Тя не съобщи за случая. Не го е разкрила на никой друг, освен на Сесил.

– Нейните показания са ни нужни. После може да накараме Сесил да свидетелства, за да потвърди. Не е безспорно като полицейски доклад, обаче ще се получи. Тя ни е нужна, Луис. Мисля, че ако даде показания, ще ги убеди. Съдебните заседатели са като стари жени.

– Добре.

– Казвала ли ти е как е изглеждал изнасилвачът, на каква възраст е бил, такива неща?

Луис поклати глава.

– Не можеше да определи. Той носел скиорска шапка и очила. Нахвърлили се още щом влязла в къщата. Криел се зад вратата. Действал много бързо и жестоко.

Гласът му трепереше, докато го описваше. Озадачих се.

– Нали каза, че изнасилвачът бил евентуален клиент, с когото майка ти трябвало да се срещне там? – попитах. – Сега излиза, че вече е бил вътре, така ли?

Рулей срещна погледа ми.

– Да. Някак си успял да влезе и я чакал. Било е ужасно.

Кимнах. В момента не исках да задълбавам повече. Исках да напусне дома ми.

– Виж, мерси за предложението, Луис. А сега, извини ме, но искам да си легна. Имах тежък ден.

Посочих със свободната си ръка към коридора, който водеше към предната част на къщата. Рулей се изправи и се насочи към мен. Отстъпих заднешком в коридора и влязох в спалнята. Стисках ножа зад гърба си, готов за атака. Обаче той ме подмина без инциденти.

– Освен това утре трябва да забавляваш дъщеря си – рече Луис.

Това ме вцепени. Беше слушал разговора с Маги. Не отговорих. Той обаче продължи.

– Не знаех, че имаш дъщеря, Мик. Трябва да е чудесно.

И усмихнато се озърна назад към мен, докато се отдалечаваше по коридора.

– Красавица е.

Инерцията ми се превърна в ускорение. Излязох в коридора и тръгнах подире му. Гневът ми се разгаряше с всяка крачка. Здраво стиснах ножа.

– Откъде знаеш как изглежда тя?

Рулей спря, аз също. Той погледна ножа в ръката ми и вдигна очи към лицето ми.

– От снимката й на бюрото ти – спокойно отвърна моят клиент.

Бях забравил снимката. Малка снимка в рамка на Хейли, която се вози в чаена чаша на въртележка в Дисниленд.

– А…

Луис се усмихна. Знаеше какво си мисля.

– Лека нощ, Мик. Приятно прекарване утре с дъщеря ти. Сигурно не я виждаш достатъчно често.

После се обърна, прекоси дневната и отвори входната врата. Преди да излезе, пак ме погледна.

– Имаш нужда от добър адвокат. За да ти извоюва попечителство.

– Не. Тя е по-добре при майка си.

– Лека нощ, Мик. Мерси за разговора.

– Лека нощ, Луис.

Приближих се, за да затворя вратата.

– Чудесна гледка – отбеляза Рулей от предната веранда.

– Да – потвърдих аз, затворих и заключих вратата.

Останах там с ръка на бравата в очакване да чуя стъпките му по стъпалата към улицата. Ала след няколко секунди той почука на вратата. Затворих очи, приготвих ножа и отворих. Рулей протегна ръка. Отстъпих назад.