Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Настолната лампа на бюрото ми светеше. Не се виждаше от ъгъла, под който бях застанал на вратата, обаче виждах, че свети. Не се бях прибирал два дни, ала не си спомнях да съм я оставил включена. Бавно се приближих към отворената врата, макар да съзнавах, че може би точно това се предполага, че ще направя. Да се съсредоточа върху светлината в едната стая, докато някой чака в мрака на спалнята или банята.

– Влизай, Мик. Аз съм.

Познах гласа, но това не ме успокои. Луис Рулей чакаше в стаята. Спрях на прага. Той седеше на черното кожено кресло зад бюрото. Завъртя се с лице към мен и кръстоса крака. Крачолът на левия му крак се вдигна и видях проследяващата гривна, която го беше накарал да носи Фернандо Валенцуела. Знаех, че ако е дошъл да ме убие, Рулей поне ще остави следа. Това обаче не ме утешаваше особено. Облегнах се на касата, за да мога да държа ножа зад хълбока си, без да ме види.

– Значи тук въртиш страхотната си адвокатска дейност, а? – попита моят клиент.

– Част от нея. Какво правиш тук, Луис?

– Дойдох да те видя. Ти не ми се обади, затова исках да се уверя, че още сме в един отбор, нали разбираш?

– Бях извън града. Току-що си идвам.

– Ами вечерята с Рол? Нали така каза по телефона?

– Той ми е приятел. Вечерях на идване от летището в Бърбанк. Как откри къде живея, Луис?

Той се прокашля и се усмихна.

– Аз продавам недвижими имоти, Мик. Мога да открия къде живее всеки. Даже по едно време бях сътрудник на „Нешънъл Инкуайърър“. Казвал ли съм ти го? Можех да им посоча къде живеят всички звезди, зад колкото и подставени лица и фирми да се криеха. Обаче след известно време се отказах. Парите си ги биваше, ама беше… проява на лош вкус. Нали разбираш какво имам предвид? Така или иначе, престанах. Но все още мога да открия къде живее всеки. Мога да открия и дали е ипотекирал целия имот и даже дали си плаща вноските навреме.

Той ме погледна с многозначителна усмивка. Явно знаеше, че къщата е куха финансова черупка, че вътре няма нищо и че обикновено закъснявам с вноските. Фернандо Валенцуела сигурно нямаше да приеме имота като гаранция и за пет хиляди долара.

– Как влезе? – попитах го.

– Това е най-смешното. Оказа се, че имам ключ. Когато къщата се продаваше… Кога беше това, преди около година и половина, нали? Както и да е, исках да я видя, защото смятах, че имам клиент, който може да прояви интерес заради гледката. Та дойдох тук и взех ключа от кутията, оставена за агенти на недвижими имоти. Влязох, разгледах и веднага разбрах, че не е за моя клиент, той искаше нещо по-хубаво, затова си тръгнах. И забравих да оставя ключа. Имам лошия навик да го правя. Странно, нали, че след толкова много време моят адвокат живее в същата къща? И между другото, виждам, че абсолютно нищо не си променил. Имаш гледката, естествено, обаче трябва да поосвежиш интериора.

Тогава разбрах, че ме е бройкал още от делото Менендес. И сигурно знаеше, че същия ден съм ходил при него в „Сан Куентин“. Спомних си за мъжа във влекача. „Кофти ден, а?“ По-късно го бях видял в самолета за Бърбанк. Дали ме беше следил? За Рулей ли работеше? Може би беше детективът, когото Сесил Добс се бе опитал да натрапи в делото? Не знаех отговорите на всички въпроси, обаче знаех, че няма друга причина Рулей да ме чака в дома ми освен, че знае какво знам аз.

– Какво точно искаш, Луис? Да ме уплашиш ли се опитваш?

– Не, не, аз би трябвало да съм уплашеният. Предполагам, че криеш някакво оръжие зад гърба си. Какво е, пистолет ли?

Стиснах ножа по-здраво, обаче не му го показах.

– Какво искаш? – повторих.

– Да ти направя едно предложение. Не за къщата. За твоите услуги.

– Вече имаш моите услуги.

Той се завъртя на стола, преди да отговори. Обходих с поглед бюрото, за да проверя дали липсва нещо. Забелязах, че е използвал за пепелник керамичната чинийка, която беше направила за мен дъщеря ми и която бе предназначена за кламери.

– Мислех за уговорката ни за хонорара и за трудностите, които възникват в това дело – заяви Рулей. – Честно казано, Мик, смятам, че не получаваш достатъчно. Затова искам да се договорим за нов хонорар. Ще ти платя цялата вече уговорена сума, преди да започне процеса. Но сега ще прибавя и допълнителна премия. Когато съдебните заседатели ме обявят за невинен в извършването на онова отвратително престъпление, хонорарът ти автоматично ще се удвои. Ще ти напиша чека в линкълна, на връщане от съда.

– Много мило от твоя страна, Луис, но Калифорнийската адвокатска колегия не позволява адвокатите да приемат премии в зависимост от резултатите. Не мога да приема. Предложението ти е повече от щедро, обаче не мога.