Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Човекът беше невинен. Трябваше да го видя. Трябваше да направя нещо. А вместо това аз си свърших обичайната работа и извървях цялата процедура със затворени очи.

– Дрън-дрън.

– Не, не е дрън-дрън.

– Добре, да се върнем към историята. Кой е вторият мъж, който дошъл в апартамента й?

Отворих куфарчето си и бръкнах вътре.

– Днес отидох в „Сан Куентин“ и показах на Менендес шест снимки. Полицейски фотоси на мои клиенти. Главно бивши клиенти. Той посочи една от тях за по-малко от десет секунди.

Хвърлих полицейската снимка на Луис Рулей върху масата. Тя се приземи с лицето надолу. Левин я вдигна, погледа я няколко секунди, после я остави върху покривката с лицето нагоре.

– Ще ти покажа още нещо – продължих.

Пак пъхнах ръка в куфарчето и извадих двете сгънати фотографии на Марта Рентерия и Реджи Кампо. Озърнах се наоколо, за да се уверя, че сервитьорката не се кани да ми донесе мартинито, и му ги подадох през масата.

– Нещо като пъзел – поясних аз. – Постави ги една до друга и виж какво ще получиш.

Левин събра едно лице от двете половини и кимна, когато разбра значението. Убиецът – Рулей – се насочваше към жени, които отговарят на желания от него модел или психологически профил. После му показах скицата на оръжието в доклада за аутопсията на Рентерия и му прочетох описанието на двете принуждаващи рани, открити върху гърлото й.

– На оня запис от бара, който намери ти – заявих аз. – На него се вижда убиец в действие. И той като теб е забелязал, че господин Хикс е левак. Затова, когато нападнал Реджи Кампо, я ударил с лявата си ръка и после опрял ножа в гърлото й пак с лявата. Тоя тип си знае работата. Видял е възможност и я е използвал. Реджи Кампо е най-голямата късметлийка на света.

– Смяташ, че има и още ли? Още убийства, искам да кажа.

– Възможно е. Тъкмо това искам да провериш. Издири всички убийци с ножове през последните няколко години. Убийци на жени. После по снимките на жертвите виж дали физическият им профил е сходен. И не се занимавай само с неразкритите дела. Предполагаше се, че убийството на Марта Рентерия е сред разкритите.

Левин се наведе напред.

– Виж, мой човек, аз не мога да хвърля такава мрежа като полицията. Трябва да използваш ченгетата. Или се обърни към ФБР. Те си имат специалисти по серийните убийци.

Поклатих глава.

– Не мога. Той ми е клиент.

– И Менендес ти е клиент. Трябва да го измъкнеш.

– Работя по въпроса. Тъкмо затова искам да свършиш тая работа, Миш.

И двамата знаехме, че винаги му викам Миш, когато искам нещо, надхвърлящо границите на служебните ни отношения и навлизащо в дружбата, която се криеше под тях.

– А какво ще кажеш за наемен убиец? – попита Левин. – Той ще ни реши проблема.

Кимнах. Знаех, че се майтапи.

– Да, става – отвърнах. – Това ще направи света по-приятно място. Обаче сигурно няма да помогне на Менендес.

Рол пак се наведе напред. Сега изглеждаше сериозен.

– Ще направя каквото мога, Мик, но смятам, че това не е правилният начин. Можеш да обявиш конфликт на интереси и да се откажеш от Рулей. И тогава да се захванеш с освобождаването на Менендес от пандиза.

– Въз основа на какво да го освободя?

– Въз основа на разпознаването на мъжа на снимката. Това е солиден аргумент. Той изобщо не познава Рулей, а ето, че направо го избира от шестте фотографии.

– Кой ще повярва? Аз съм негов адвокат! Никой, от ченгетата до комисията по предсрочно освобождаване, няма да повярва, че не съм го инсценирал. Това са само предположения, Рол. И двамата знаем, че е истина, обаче абсолютно нищо не можем да докажем.

– Ами раните? Могат да свържат ножа от делото Кампо с раните на Марта Рентерия.

Поклатих глава.

– Кремирали са я. Сега разполагат само с описанията и снимките от аутопсията. Доказателствата няма да бъдат убедителни. Не е достатъчно. Пък и не мога да допусна да видят, че тръгвам срещу собствения си клиент. Щом тръгвам срещу един, значи тръгвам срещу всички. Така ще изгубя цялата си клиентела. Трябва да измисля нещо друго.

– Мисля, че грешиш. Мисля…

– Засега ще продължа така, все едно нищо не знам за това, нали разбираш? Обаче ти разрови нещата. До дъното. Прави го отделно от делото Рулей, за да не наруша правилата за следствените материали. Пиши го на Хесус Менендес и ми го таксувай по това дело. Разбираш ли?

Преди Левин да успее да отговори, сервитьорката ми донесе третото мартини. Махнах й с ръка да го върне.

– Не го искам. Направо сметката.