Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Той отпи голяма глътка, така че да може спокойно да занесе халбата си на масата и се насочихме към сервитьорката, която ни отведе при подковообразно сепаре с червена тапицерия. Седнахме един срещу друг и аз оставих куфарчето си до себе си. Поръчахме си всичко, както си му е редът: салати, пържоли и картофи. Аз също поисках хлебчета с чесън и сирене, с които беше прочут ресторантът.

– Добре, че не обичаш да излизаш през уикенда – отбелязах, след като сервитьорката си отиде. – Като ядеш от тоя хляб със сирене, дъхът ти сигурно може да убие всеки, влязъл в контакт с теб.

– Ще рискувам.

След тия думи се умълчахме. Усещах как водката си проправя път през гризящите ме угризения. Когато донесяха салатите, определено щях да си поръчам още една.

– Е? – накрая попита Левин. – Ти поиска да се срещнем.

Кимнах.

– Искам да ти разкажа една история. Не всички подробности са установени или известни. Обаче ще ти я разкажа така, както си мисля, че се е случила, и после ти ще ми кажеш какво мислиш и как да постъпя. Съгласен?

– Обичам историите. Разказвай.

– Тая едва ли ще ти хареса. Започва преди две години с…

Млъкнах и изчаках сервитьорката да ни поднесе салатите и хляба със сирене. Поисках още една водка мартини, въпреки че още бях до средата на първата. Не исках да се налага да чакам след нея.

– Та така – продължих, след като тя се отдалечи. – Цялата тая история започва преди две години с Хесус Менендес. Спомняш си го, нали?

– Да, оня ден го споменахме. Във връзка с ДНК-анализа. Той е клиентът, за когото винаги казваш, че бил в затвора, защото си избърсал хуя в един пухкав розов пешкир.

И се усмихна, защото аз наистина често бях свеждал делото Менендес до тоя вулгарен абсурд. Често го бях използвал, за да разсмея компанията, когато си разправяхме „бойни“ истории в „Четирите зелени полета“ с други адвокати. Естествено, преди да науча това, което знаех сега.

Не отвърнах на усмивката му.

– Да, обаче се оказва, че Хесус не го е извършил.

– Какво искаш да кажеш? Че някой друг си е избърсал хуя в пешкира ли?

Тоя път той се разсмя гласно.

– Не, не загряваш. Казвам ти, че Хесус Менендес е невинен.

Лицето му стана сериозно. Левин кимна с глава, явно събрал две и две.

– Той е в „Сан Куентин“. Днес си ходил в „Сан Куентин“. Беше мой ред да кимна.

– Остави ме да се върна отначало и да ти доразкажа историята. Не те използвах много за делото Менендес, защото нямаше какво да направим. Те разполагаха с ДНК, със собствените му уличаващи показания и трима свидетели, които го бяха видели да хвърля нож в реката. Не успяха да намерят ножа, обаче имаха свидетели, негови съквартиранти. Делото беше безнадеждно. Всъщност го поех само заради рекламната му стойност. И общо взето единствената ми работа се свеждаше до това да го уговоря да се признае за виновен. Това не му хареса, заяви, че не го бил извършил, обаче нямаше избор. Уредих му сделка за доживотна присъда и накарах копеленцето да я приеме. Накарах го.

Забих поглед в недокоснатата си салата. Не ми се ядеше. Исках само да пия и да човъркам онова място в мозъка си, в което се съдържаха всички клетки на угризенията.

Левин ме чакаше да продължа. И той не се хранеше.

– В случай че не си спомняш, това беше делото за убийството на Марта Рентерия, стриптийзьорка в „Кобра Рум“ на „Ийст Сънсет“. Така и не се стигна да отидеш там по това дело, нали?

Детективът отрицателно поклати глава.

– Там няма подиум – поясних аз. – Има нещо като арена, по-ниска от останалата част, където са клиентите. За всеки номер, мъже, облечени като Аладин, донасят голяма кошница на два бамбукови пръта. Оставят я и музиката засвирва. Капакът на кошницата пада, отвътре излиза момичето и почва да танцува. После си смъква горнището. Нещо като нов вариант на стриптийзьорката, която излиза от тортата.

– Това е Холивуд, готин – подхвърли Левин. – Трябва да има шоу.

– Е, шоуто харесало на Хесус Менендес. Бил получил хиляда и сто долара от брат си, наркодилъра, и си паднал по Марта Рентерия. Може би защото била единствената стриптийзьорка по-ниска от него. Може би защото му говорела на испански. След нейното изпълнение двамата седнали, поприказвали и после тя пообиколила наоколо, върнала се и той съвсем скоро установил, че се конкурира с друг тип в клуба. Хесус го прецакал, като й предложил пет стотака, за да отиде с нея в дома й.

– Обаче не я убил.

– Ъхъ. Последвал я с колата си. Отишъл там, правил секс, изхвърлил презерватива в тоалетната, избърсал си хуя в пешкира и се прибрал вкъщи. Историята започва след неговото заминаване.