Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

В 11:05, докато си слагах шапка на „Доджърс“ пред огледалото, домашният ми телефон иззвъня. Преди да отговоря, погледнах номера и видях, че е Лорна Тейлър.

– Защо ти е изключен мобилният? – попита тя.

– Защото съм в почивка. Нали ти казах, никакви разговори днес. Отивам на мача с Миш и вече трябва да тръгвам, за да се срещнем по-рано с него.

– Кой е Миш?

– Имам предвид Рол. Защо ме безпокоиш?

Казах го добродушно.

– Защото смятам, че би искал да бъдеш обезпокоен с това. Днес пощата пристигна малко рано и с нея дойде уведомление от Втори.

Втори областен апелативен съд разглеждаше всички дела в окръг Лос Анджелис. Това беше първото апелативно препятствие по пътя до Върховния съд. Ала се съмнявах, че Лорна ми се обажда, само за да ми съобщи, че съм изгубил обжалване.

– За кое дело?

Във всеки един момент обикновено обжалвах по четири-пет дела във Втори.

– Един от твоите Светци на пътя. Харълд Кейси. Печелиш!

Смаях се. Не от това, че печелех, а от бързината. Бях опитал да ускоря придвижването на обжалването. Бях приготвил документите, преди да издадат присъдата, и бях платил допълнително за експресни ежедневни дешифровки на стенограмите от процеса. Обжалвах още в деня след присъдата и поисках експресно преразглеждане. И въпреки това не очаквах нищо ново по делото Кейси поне два месеца.

Помолих Лорна да прочете становището и усмивката на лицето ми стана още по-широка. Заключението беше буквално преписано от моите аргументи. Тричленният съдийски състав се съгласяваше с мен чак до твърдението ми, че ниският полет на шерифския хеликоптер над ранчото на Кейси представлява нарушение на правото му на личен живот. Съдът анулираше присъдата му въз основа на това, че обискът, довел до откриването на хидропонната ферма за марихуана, е незаконен.

Сега прокуратурата трябваше да реши дали да съди пак Кейси, но, реалистично погледнато, и дума не можеше да става за нов процес. Нямаше да разполагат с никакви веществени доказателства, защото апелативният съд обявяваше всичко, намерено по време на обиска на ранчото, за неприемливо. Решението на Втори очевидно представляваше победа за защитата, а това не се случваше чак толкова често.

– Божичко, какъв ден за оня нещастник!

– Между другото, къде е той? – попита Лорна.

– Може още да е в разпределителния център, обаче го местят в „Коркоран“. Ето какво ще сториш. Направи десетина ксерокопия на решението, постави ги в плик и ги прати на Кейси в „Коркоран“. Би трябвало да имаш адреса.

– Ама няма ли да го пуснат?

– Още не. Условната му присъда е нарушена след ареста и обжалването не променя нещата. Ще трябва да се яви пред комисията за условно освобождаване и да се оправдае с незаконния обиск. Всичко това сигурно ще отнеме около шест седмици.

– Шест седмици?! Невероятно.

– Не извършвай престъплението, ако не можеш да го излежиш.

Изпях го като Сами Дейвис [12]в оня стар телевизионен сериал „Барета“.

– Моля те, не ми пей, Мик.

– Извинявай.

– Защо да му пращаме десет ксерокопия? Не му ли стига едно?

– Защото ще задържи един за себе си и ще раздаде останалите в затвора. И тогава телефонът ти ще почне да звъни. Адвокат, който може да спечели едно обжалване, е като злато в затвора. Ще се изпотрепят да ти се обаждат и ще трябва да отбираш и да отделиш ония с роднини, които могат да си платят.

– Винаги имаш правилен подход, а?

– Опитвам се. Нещо друго?

– Обичайното. Обажданията, за които си ми казал, че не искаш да чуваш. Ходи ли вчера да видиш Глория Дейтън в окръжния?

– Да. Видях я. Като че ли е преодоляла зависимостта си. И й остава повече от месец.

Глория Дейтън наистина изглеждаше добре. От години не я бях виждал с толкова остър и ясен поглед. Посещението ми в медицинския център на окръжния затвор имаше конкретна цел, обаче ми стана приятно да науча, че се възстановява.

– И колко време ще мине тоя път, преди пак да ти се обади и да каже: „В пандиза съм, имам нужда от Мики“, а? – както се очакваше, пророкува Лорна.

Изрече последните думи с носовото хленчене на Глория Дейтън. Имитира я доста точно, обаче въпреки това ме ядоса. Отгоре на всичко си позволи да изпее една мелодия от класическото филмче на Дисни.

– М-И-К… ще се видим скоро. К-И… защо ли, ами защото винаги безплатно ми помагаш! М-А-У-С… Мики Маус, адвокатът, когото всеки…

– Моля те, не ми пей, Лорна.

Тя ми се изсмя в телефона.

– Просто се аргументирам.

Усмихнах се, но се опитах да не допусна гласът ми да ме издаде.