Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Господин Корлис, забелязахте ли някой момент в тоя запис, в който двамата с господин Рулей да разговаряте?

– Хмм, не, аз…

– И все пак свидетелствахте под клетва и страх от наказание, че той ви е признал извършени от него престъпления, докато сте били в съдебната зала, нали?

– Знам, казах го, обаче трябва да съм се объркал. Сигурно ми е разказал всичко, когато бяхме в килията.

– Вие излъгахте съдебните заседатели, нали?

– Нямах такова намерение. Така си го спомнях, но сигурно съм сбъркал. Оная сутрин още бях надрусан. Спомените ми са се объркали.

– Явно е така. Ще ви питам още нещо. Спомените ви бяха ли объркани, когато свидетелствахте срещу Фредерик Бентли през хиляда деветстотин осемдесет и девета?

Корлис съсредоточено свъси вежди, ала не отговори.

– Спомняте си Фредерик Бентли, нали?

Минтън се изправи.

– Възразявам. Хиляда деветстотин осемдесет и девета ли? Каква е връзката?

– Ваша светлост – отвърнах аз. – Отнася се за честността на свидетеля. Която определено е под съмнение.

– Свържете точките, господин Холър – нареди Фулбрайт. – Бързо.

– Да, Ваша светлост.

Вдигнах листа и го използвах като реквизит по време на последните ми въпроси към Корлис.

– През хиляда деветстотин осемдесет и девета Фредерик Бентли е бил осъден с ваша помощ за изнасилване на шестнайсетгодишно момиче в леглото му. Във Финикс. Спомняте лиси?

– Едва-едва – отговори той. – Оттогава съм поел много дрога.

– На процеса му сте свидетелствали, че ви е признал престъплението, докато двамата сте били заедно в ареста на полицейския участък. Вярно ли е?

– Както казах, вече ми е трудно да си спомня.

– Полицията ви е затворила в ареста, защото е знаела, че ще го изпеете, даже да се наложи да си го измислите, нали така?

Повишавах глас с всеки следващ въпрос.

– Не си спомням – отвърна Корлис. – Обаче не си измислям нищо.

– После, осем години по-късно, мъжът, който според вашите свидетелски показания ви признал, че го е извършил, бил реабилитиран, тъй като с ДНК тест се доказало, че спермата от насилника на момичето била на друг мъж. Вярно ли е това?

– Аз не… искам да кажа… това беше много отдавна.

– А помните ли разговора си с репортера от вестник „Аризона Стар“ след освобождаването на Фредерик Бентли?

– Смътно. Помня, че някой се обади, обаче нищо не съм му казал.

– Той ви е съобщил за реабилитацията на осъдения след ДНК тестовете и ви е попитал дали сте измислили признанието на Бентли, нали?

– Не знам.

Вдигнах в ръка листа към съдията.

– Ваша светлост, тук имам архивен материал от вестник „Аризона Стар“. От девети февруари хиляда деветстотин деветдесет и седма. Моята сътрудничка се натъкнала на него, когато потърсила името Дуейн Джефри Корлис в търсачката „Гугъл“ на служебния си компютър. Моля материалът да бъде вписан като веществено доказателство и да бъде признат за исторически документ, отразяващ признание чрез мълчание.

Искането ми предизвика бурния протест на Минтън за автентичността на документа и основателната причина за неговото приемане. Накрая Фулбрайт отсъди в моя полза. Тя проявяваше същото възмущение, което се опитвах да излъчвам и аз, и прокурорчето нямаше голям шанс.

Приставът занесе компютърната разпечатка на Корлис и съдията му нареди да я прочете.

– Не ме бива много по четенето, Ваша светлост – измънка той.

– Опитайте, господин Корлис.

Свидетелят доближи листа към очите си и се вторачи в него.

– Високо, моля – изсумтя Фулбрайт.

Той се прокашля и зачете с пресеклив глас:

– „Мъж, несправедливо осъден за изнасилване, беше освободен в събота от Аризонския затвор и се закле да потърси справедливост за други несправедливо осъдени. Трийсет и четири годишният Фредерик Бентли излежал близо осем години в затвора за изнасилване на шестнайсетгодишно момиче от Темпи. Жертвата посочила съседа си Бентли за извършител и кръвните проби показали съответствие на неговата кръвна група със сперма, взета от момичето след изнасилването. Обвинението било потвърдено на процеса със свидетелските показания на информатор, според когото Бентли му признал престъплението, докато двамата били затворени в една килия. Бентли твърдял, че е невинен, и по време на процеса, и след осъждането си. След като ДНК-тестовете бяха приети като валидно доказателство в щатските съдилища, Бентли нае адвокати, за да настоят за такива анализи на спермата, взета от жертвата след изнасилването. По-рано тази година съдът разпореди извършването на такива анализи и резултатът доказа невинността на Бентли.