Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Дружелюбен по нрав, значи. И очаквате съдебните заседатели да ви повярват, че абсолютно непознат човек просто Ще се появи изневиделица и ще ви каже, че е дал на една курва точно каквото заслужава. Така ли?

– Точно така го каза.

– Просто ви го е споменал и после двамата пак сте продължили да си приказвате за цигари.

– Не съвсем.

– Не съвсем ли? Какво искате да кажете с това „не съвсем“?

– Каза ми също, че го е правил и по-рано. Каза, че му се било разминавало безнаказано и пак щяло да му се размине. Хвалеше се, защото предишния път убил кучката и му се било разминало.

За миг се вцепених. Хвърлих поглед към Рулей, който седеше неподвижно като статуя с изненадано изражение. После пак се обърнах към свидетеля.

– Вие…

Млъкнах, все едно аз бях човекът в минното поле, който току-що е чул изщракването под крака си. С периферното си зрение зърнах, че тялото на Минтън се напряга.

– Господин Холър? – подкани ме съдията.

Откъснах очи от Корлис и погледнах Фулбрайт.

– Засега нямам повече въпроси, Ваша светлост.

Минтън излезе иззад мястото си като боксьор, приближаващ се от своя ъгъл към окървавения си противник.

– Повторен разпит ли, господин Минтън? – попита Фулбрайт.

Той обаче вече стоеше зад катедрата.

– Безусловно, Ваша светлост.

И погледна съдебните заседатели, сякаш за да подчертае значението на предстоящия диалог. После се обърна към Корлис.

– Казахте, че се е хвалил, господин Корлис. За какво?

– Ами, разказа ми, че наистина убил някакво момиче и му се разминало.

Изправих се.

– Ваша светлост, това няма нищо общо с настоящото дело и не опровергава показания, снети по-рано от защитата. Свидетелят не може да…

– Ваша светлост – прекъсна ме Минтън, – тия сведения бяха извадени на бял свят от самата защита. Обвинението има право да ги проучи.

– Позволявам – реши Фулбрайт.

Седнах си с обезсърчен вид. Минтън заора напред. Отиваше точно натам, накъдето исках.

– Господин Корлис, господин Рулей съобщи ли ви подробности за предишния случай, когато по собствените му думи безнаказано убил жена?

– Каза, че момичето било танцьорка на екзотични танци. В заведение, в което имало нещо като змийска бърлога.

Усетих, че Рулей ме хваща за бицепса и ме стиска. Горещият му дъх ме лъхна в ухото.

– Какво е това? – прошепна той.

Обърнах се към него.

– Не знам. Какво си му разправял на тоя, по дяволите?

– Нищо не съм му разправял – изсъска през зъби. – Това е инсценировка. Подлял си ми вода!

– Аз ли? Какви ги говориш? Казах ти, не успях да се добера до него в затвора. Ако ти не си му издрънкал тия гадости, някой друг му ги е разправил. Помисли. Кой?

Обърнах се и погледнах Минтън, който стоеше зад катедрата и продължаваше да разпитва Корлис.

– Господин Рулей каза ли нещо друго за танцьорката, която твърдял, че е убил? – попита той.

– Не, не ми каза нищо повече.

Прокурорчето се консултира с бележките си, за да се увери, че няма нищо повече, после кимна с глава.

– Нямам повече въпроси, Ваша светлост.

Съдията ме погледна. Почти долових съчувствието, изписано на лицето й.

– Още въпроси от защитата към този свидетел?

Преди да успея да отговоря, в дъното на залата се разнесе шум и аз се обърнах. Лорна Тейлър тъкмо влизаше.

Тя припряно се приближи по пътеката към ограденото пространство.

– Може ли да се посъветвам със сътрудничката си, Ваша светлост?

– Само побързайте, господин Холър.

Посрещнах Лорна на перилата и взех от нея видеозаписа, увит с лист хартия и прихванат с ластик. Както предварително я бях инструктирал, тя зашепна в ухото ми.

– Тук се преструвам, че ти шепна нещо много важно на ухото. Как върви?

Кимнах, смъкнах ластика и погледнах листа.

– Моментът е идеален – отговорих й. – Вече съм готов.

– Може ли да остана да гледам?

– Не, искам да си вървиш. Никой не бива да разговаря с теб, след като приключим тук.

Пак кимнах, Лорна ми кимна в отговор и си тръгна. Върнах се на катедрата.

– Нямам повече въпроси, Ваша светлост.

Седнах и зачаках. Рулей ме стисна за ръката.

– Какви ги вършиш?

Отблъснах го.

– Престани да ме пипаш. Имаме нова информация, която не можем да изложим сега.

Насочих вниманието си към съдията.

– Други свидетели, господин Минтън? – попита тя.

– Не, Ваша светлост.

Фулбрайт кимна.

– Свидетелят е свободен.

Миън се запъти към Корлис. Съдията ме погледна и аз понечих да се изправя.