Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Това не е игра и не са глупости. Призован си като свидетел на защитата.

– Защо? Казах ти, а и вече ти е известно, че нямам абсолютно нищо общо с това дело. Следствието води Марти Букър. Току-що разговарях с него и той ми каза, че трябва да има някаква грешка.

Кимнах, като че ли исках да се държа сговорчиво.

– Знаеш ли какво, качи се в залата и седни. Ако има грешка, ще я поправя колкото може по-скоро. Съмнявам се, че ще ти отнеме повече от час. Ще те измъкна оттук и ще можеш пак да идеш да гониш лошите.

– Какво ще кажеш да си тръгна сега и ти да поправиш грешката когато ти кефне, ебати?

– Няма да стане, детектив. Това е валидна и законна призовка и ти трябва да се явиш в залата, освен ако не искаш да те уволнят. Казах ти, максимално ще ускоря нещата. Прокурорът има само един свидетел, после е мой ред и ще се погрижа за всичко.

– Това е пълна глупост.

Той се извърна и закрачи обратно към изхода. За щастие беше оставил призовката при мен, защото беше фалшива. Изобщо не я бях регистрирал при съдебната секретарка и Подписът отдолу беше мой.

Глупост или не, Кърлин едва ли щеше да напусне съда. Той разбираше от дълг и законност. Това беше животът му.

На което и разчитах. Щеше да остане в залата, докато не го освободят. Или докато не разбереше защо съм го повикал.

В 9:30 съдията покани заседателите в ложата им и веднага даде ход на заседанието. Озърнах се назад към галерията и видях Кърлин на задния ред. На лицето му се изписваше замислено, ако не и гневно изражение. Седеше близо до изхода и не знаех докога ще остане. Предполагах, че ще ми трябва целият час, за който му бях споменал.

Обходих с поглед и останалата част от залата и забелязах Ланкфорд и Соубъл на пейката до бюрото на пристава, предназначена за служители на правоохранителните органи. Лицата им не разкриваха нищо, ала въпреки това ме накараха да се замисля. Зачудих се дали изобщо ще получа тоя един час, който ми трябваше.

– Господин Минтън – напевно произнесе съдията. – Обвинението има ли нови свидетели?

Обърнах се към съда. Прокурорчето се изправи, поправи сакото си и после като че ли се поколеба, преди да отговори.

– Да, Ваша светлост, обвинението призовава Дуейн Джефри Корлис.

Скочих на крака и забелязах, че приставът Миън от дясната ми страна също става. Отиваше в съдебния арест, за да доведе Корлис.

– Ваша светлост? – започнах театъра аз. – Кой е Дуейн Джефри Корлис и защо досега не ми е било съобщено за него?

– Почакайте малко, шериф Миън – спря пристава Фулбрайт.

Миън остана на мястото си с ключа от вратата на ареста в ръка. Съдията се извини на съдебните заседатели и им каза, че се налага да се върнат в залата за обсъждане на присъдите, докато пак не ги повикат. След като се изнизаха през вратата зад ложата, тя насочи вниманието си към Минтън.

– Бихте ли ни разказали за този ваш свидетел, господин Минтън?

– Дуейн Корлис сътрудничи на обвинението. Той е разговарял с господин Рулей, когато обвиняемият е бил в ареста.

– Дрън-дрън! – възкликна моят клиент. – Не съм приказвал с ни…

– Млъкнете, господин Рулей – отекна гласът на съдията. – Господин Холър, обяснете на клиента си какви са рисковете от изблиците в моя съд.

– Благодаря, Ваша светлост.

Продължавах да стоя изправен. Надвесих се над Рулей и зашепнах в ухото му.

– Беше идеално – похвалих го. – Сега кротувай и аз ще поема нещата в свои ръце.

Той кимна с глава, облегна се назад и гневно скръсти ръце на гърдите си. Отново се изправих.

– Извинявам се, Ваша светлост, но аз също споделям възмущението на клиента си от изненадващото поведение на обвинението. За пръв път чуваме за господин Корлис. Бих искал да узная кога е съобщил той за тоя предполагаем разговор.

Минтън също беше останал прав. Струва ми се, че за пръв път в целия процес двамата стояхме един до друг и отправяхме реплики към съдията.

– Господин Корлис се е свързал с обвинението чрез прокурора, който пое първото изслушване на обвиняемия – отвърна той. – Тая информация обаче ми беше предадена едва вчера, когато на служебно заседание ме попитаха защо изобщо не съм я използвал.

Лъжеше, естествено, обаче нямах никакво намерение да го изобличавам. Ако го сторех, щях да разкрия изпускането на Маги Макфърсън на Свети Патрик, пък и това можеше да опропасти плана ми. Трябваше да внимавам. Категорично щях Да възразя срещу свидетелстването на Корлис, но също щях да направя всичко възможно възражението ми да не бъде удовлетворено.