Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Опитах се да изобразя максимално негодувание.

– Това е невероятно, Ваша светлост. Нима само защото прокуратурата има проблем с вътрешната комуникация, моят клиент трябва да търпи последиците от това, че не е бил осведомен за съществуването на още един свидетел на обвинението? Определено не бива да се допуска този човек да свидетелства. Вече е много късно да го водят тук.

– Ваша светлост – припряно се обади Минтън. – Самият аз нямах време да разговарям с господин Корлис. Тъй като се готвех за заключителната си реч, просто уредих днес да го доведат тук. Неговите показания са ключът за аргументиране на обвинението, защото опровергават твърденията на господин Рулей. Ако той не бъде допуснат да свидетелства, обвинението ще претърпи сериозни щети.

Поклатих глава и саркастично се усмихнах. С последните си думи Минтън заплашваше съдията, че прокуратурата няма да я подкрепи в евентуални нови избори.

– Господин Холър? – попита Фулбрайт. – Нещо друго, преди да взема решение?

– Само искам възражението ми да се протоколира.

– Протоколирано е. Ако ви дам време да проучите господин Корлис и да разговарят с него, колко ще ви трябва?

– Седмица.

Сега беше ред на Минтън да изобрази фалшива усмивка и да поклати глава.

– Това е смехотворно, Ваша светлост.

– Искате ли да отидете да поговорите с него? – попита ме съдията. – Ще ви позволя.

– Не, Ваша светлост. Според мен всички затворнически доносници са лъжци. Няма смисъл да разговарям с него, защото всичко, което излезе от устата му, ще бъде лъжа. Абсолютно всичко. Освен това, не е важно какво ще каже той. А какво ще кажат за него другите. За това ще ми е нужно време.

– Тогава ще му позволя да свидетелства.

– Ваша светлост – казах аз. – Щом ще го допуснете в тая зала, може ли да помоля за нещо от името на защитата?

– За какво, господин Холър?

– Бих искал да изляза в коридора и да се обадя на детектив. Ще ми отнеме по-малко от минута.

Съдията се замисли за миг, после кимна с глава.

– Добре. Докато сте навън, ще повикам заседателите.

– Благодаря.

Забързано излязох от ограденото пространство и закрачих по централната пътека. Погледът ми срещна тоя на Хауърд Кърлин, който презрително ми се захили.

В коридора натиснах бутона за бързо избиране и Лорна Тейлър отговори веднага.

– Къде си?

– На петнайсет минути от теб.

– Носиш ли разпечатката и записа?

– Разбира се.

Погледнах си часовника. Десет без петнайсет.

– Добре тогава, играта започва. Ела колкото можеш по-бързо, но после изчакай в коридора пред залата. В десет и петнайсет влез вътре и ми ги дай. Ако разпитвам свидетеля, просто седни на първия ред и чакай да те забележа.

– Ясно.

Затворих мобилния и се върнах в залата. Съдебните заседатели бяха заели местата си и Миън въвеждаше мъж в сив гащеризон през вратата на ареста. Дуейн Корлис беше слаб човек с остра коса, която явно не миеше редовно в окръжния затвор. Носеше синя, пластмасова болнична лента на китката. Познах го. Това беше човекът, който ми беше поискал визитка на първата ми среща с Рулей в ареста.

Приставът го заведе при свидетелската скамейка и съдебната секретарка го закле. Оттам нататък шоуто пое Минтън.

– Господин Корлис, бяхте ли арестуван на пети март тая година?

– Да, полицията ме арестува за обир и притежание на наркотици.

– В момента наложена ли ви е мярка за неотклонение? Свидетелят се озърна наоколо.

– Хмм, не, струва ми се. Просто съм в съда.

Чух дрезгавия смях на Кърлин зад себе си, но никой не последва примера му.

– Не, питам дали ви е наложена мярка за неотклонение. Когато не сте в съда.

– Да, включен съм в програма за лечение на наркозависимост в затворническото отделение на медицинския център на окръг Лос Анджелис и Калифорнийския университет.

– Наркоман ли сте?

– Да. Пристрастен съм към хероин, но в момента съм чист. Не съм се друсал, откакто ме арестуваха.

– Повече от шейсет дни.

– Точно така.

– Познавате ли обвиняемия по това дело?

Корлис хвърли поглед към Рулей и кимна с глава.

– Да.

– Къде се запознахте?

– В ареста, когато ме гепиха.

– Искате да кажете, че след като са ви арестували, сте влезли в близък контакт с обвиняемия Луис Рулей, така ли?

– Да, на другия ден.

– Как се случи това?

– Ами… и двамата бяхме във ваннайския затвор, но в различни отделения. После, когато ни доведоха в съда, ни събраха заедно, първо в рейса, после в ареста и накрая, когато ни доведоха в залата за първото изслушване. През цялото това време бяхме заедно.