Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Нов разпит на свидетеля ли, господин Холър?

– Да, Ваша светлост, защитата призовава Дуейн Джефри Корлис за нов разпит.

Миън се закова на място и всички погледи се впериха в мен. Повдигнах касетата и листа, които ми беше донесла Лорна.

– Имам нови сведения за господин Корлис, Ваша светлост. Не можах да ги разкрия по време на кръстосания разпит.

– Много добре. Продължете.

– Може ли един момент, Ваша светлост?

– Побързайте.

Пак се наведох към Рулей.

– Виж, не знам какво става, обаче няма значение – прошепнах му.

– Как така няма значение? Да не…

– Изслушай ме. Няма значение, защото пак ще го изоблича. Няма значение, даже да заяви, че си утрепал двайсет жени. Лъжецът си е лъжец. Ако го изоблича, нищо друго няма значение. Чат ли си?

Той кимна и явно се успокои.

– Ами тогава го изобличи.

– Ще го сторя. Само че трябва да знам. Известно ли му е още нещо, за което може да се раздрънка? Има ли нещо, от което трябва да се пазя?

Рулей зашепна бавно, като че ли обясняваше на дете.

– Не знам, защото изобщо не съм приказвал с него. Не съм такъв глупак, че да дрънкам за цигари и убийства с пълен непознат, ебати!

– Господин Холър – подкани ме съдията.

Погледнах я.

– Да, Ваша светлост.

Взех касетата и листа, който вървеше с нея и се изправих, за да се върна на катедрата. Пътьом хвърлих бърз поглед към галерията и забелязах, че Кърлин го няма. Нямаше как да знам колко време е останал и какво е чул. Ланкфорд също липсваше. Там беше само Соубъл, която избегна погледа ми. Насочих вниманието си към Корлис.

– Господин Корлис, можете ли да кажете на съдебните заседатели точно къде бяхте, когато господин Рулей уж ви е направил тия разкрития за убийството и нападението?

– Когато бяхме заедно.

– Къде, господин Корлис?

– Ами, в рейса не си говорихме, защото бяхме на различни места. Но когато отидохме в съда, бяхме в една килия с още шестима души, седяхме един до друг и си приказвахме.

– И ония шестима души присъстваха на разговора ви с господин Рулей, така ли?

– Ми нямаше как. Нали бяха там.

– Значи искате да кажете, че ако ги доведа тук един по един и ги попитам дали са ви видели да разговаряте с господин Рулей, те ще го потвърдят?

– Ами… би трябвало. Обаче…

– Какво обаче, господин Корлис?

– Ми те сигурно просто няма да искат да кажат, това е.

– Защото никой не обича доносниците, така ли, господин Корлис?

Той сви рамене.

– Сигур.

– Добре, да се уверим, че сме разбрали всичко вярно. Не сте разговаряли с господин Рулей в автобуса, обаче сте разговаряли с него, когато сте били заедно в една килия. Още някъде?

– Да, приказвахме си, когато ни преместиха в съда. Вкарват те в онова стъклено помещение и чакаш да те призоват. И там си приказвахме, докато не обявиха неговото дело. Той мина пръв.

– Става дума за първото ви изслушване пред съдия, нали така?

– Точно така.

– Значи двамата сте разговаряли в съда и там господин Рулей ви е разкрил участието си в описаните от вас престъпления.

– Точно така.

– Спомняте ли си какво конкретно ви каза, когато бяхте в залата?

– Не, нищо конкретно. Струва ми се, че тогава ми разказа за танцьорката.

– Добре, господин Корлис.

Вдигнах касетата, съобщих, че това е видеозапис от първото изслушване на Луис Рулей и помолих да го впишат като веществено доказателство на защитата. Минтън се опита да възрази, тъй като не съм го бил представил със следствените материали, обаче съдията моментално отхвърли възражението, без дори да се наложи да се намеся. Той възрази още веднъж, като се позова на липса на доказателство за автентичност на записа.

– Просто се опитвам да спестя време на съда – поясних. – Ако се наложи, за около час мога да доведа човека, който е направил записа, за да потвърди автентичността му. Обаче смятам, че Ваша светлост само с един поглед ще може да се увери в нея.

– Позволявам – отсъди Фулбрайт. – След като изгледаме записа, обвинението може пак да повдигне възражение, ако има желание.

Избутаха в залата количката с телевизора и видеото, които по-рано бях използвал, и аз обърнах екрана така, че едновременно да го виждат Корлис, съдебните заседатели и съдията. Минтън трябваше да се премести на стол отстрани на ложата, за да може да гледа. Пуснаха записа. Той продължи двайсет минути и показа Рулей от момента на влизането му в кошарата до излизането му след изслушването. Клиентът ми нито веднъж не разговаря с друг освен с мен. Когато записът свърши, оставих телевизора там, в случай че пак ми потрябва. После с възмутено изражение се обърнах към Корлис.