Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

На пресконференция вчера в «Аризона Балтимор» новоосвободеният Бентли се обяви срещу затворническите информатори и призова за щатски закон, определящ строги правила за полицаите и прокурорите, които възнамеряват да ги използват.

Информаторът, който дал показания под клетва, че Бентли му признал изнасилването, е Д. Дж. Корлис от Меса, арестуван по обвинение за притежаване на наркотици. Когато в събота му съобщих за реабилитацията на Бентли и го попитах дали е измислил показанията си срещу него, Корлис не пожела да отговори. На пресконференцията Бентли обяви, че Корлис бил добре известен на полицията като доносник и бил използван в още няколко дела, за да се приближи до заподозрени. Когато не успявал да измъкне нищо от тях, имал навика сам да си измисля признанията. Обвинението срещу Бентли…“

– Достатъчно, господин Корлис – прекъснах го. – Мисля, че стига.

Свидетелят остави разпечатката и ме погледна като дете, което е отворило врата на препълнен килер и вижда, че всичко ще се изсипе отгоре му.

– Изобщо обвиниха ли ви в лъжесвидетелстване в делото Бентли? – попитах го аз.

– Не – категорично заяви той, като че ли тоя факт напълно го оправдаваше.

– Защото полицаите са ви били съучастници във фалшифицирането на показанията срещу господин Бентли, затова ли?

Минтън скочи на крака.

– Сигурен съм, че господин Корлис няма представа за причините да не го обвинят в лъжесвидетелстване.

Фулбрайт отмени въпроса ми, обаче не ми пукаше. Вече бях толкова напред с тоя свидетел, че не можеха да ме настигнат. Просто продължих със следващия въпрос.

– Някой прокурор или полицай поиска ли от вас да се опитате да спечелите доверието на господин Рулей?

– Не, сигур е било чиста случайност.

– Значи не са ви казвали да изкопчите признание от господин Рулей, така ли?

– Не, не са.

Дълго се взирах в него с отвратено изражение.

– Нямам повече въпроси.

Отнесох гневната си поза на мястото си и сърдито хвърлих касетата пред себе си, преди да седна.

– Господин Минтън? – попита съдията.

– Нямам повече въпроси – унило отвърна прокурорчето.

– Добре – бързо каза Фулбрайт. – Ще освободя съдебните заседатели за обедна почивка, макар и малко рано. Искам всички да се върнете тук точно в един часа.

Тя принудено се усмихна и изчака заседателите да напуснат залата. Лицето й стана сериозно в мига, в който вратата се затвори.

– Чакам защитата и обвинението в кабинета си. Моментално.

И без да дочака отговор, Фулбрайт напусна мястото си толкова бързо, че тогата й се понесе подире й като черната мантия на смъртта.

Докато ние с Минтън стигнем до кабинета й, съдия Фулбрайт вече беше запалила цигара. След едно дълго дръпване, тя я угаси в стъкленото преспапие на бюрото и пусна угарката в найлонова торбичка, която извади от дамската си чанта. Не искаше да остави доказателства за прегрешението си нито за нощните чистачи, нито за когото и да било. Фулбрайт издиша дима към вентилационната шахта на тавана, после сведе поглед към прокурорчето. Като имах предвид изражението й, радвах се, че не съм на негово място.

– Господин Минтън, какво правите с моя процес?

– Ваша…

– Млъкнете и сядайте. И двамата.

Подчинихме се. Съдията се успокои и се надвеси над бюрото си. Продължаваше да не откъсва поглед от Минтън.

– Кой работи по онзи ваш свидетел? – спокойно попита тя. – Кой проучи миналото му?

– Хмм, би трябвало да е… всъщност го проверихме само в окръг Лос Анджелис. Нямаше нищо особено, нищо, което да ни предупреди. Проверих името му в компютъра, обаче без инициалите.

– Колко пъти са го използвали в окръга?

– Само един път в съда. Обаче е давал сведения в още три дела, поне толкова открих аз. Не попаднах на нищо за Аризона.

– Никой ли не се сети да провери дали този тип е бил някъде другаде, дали е използвал други варианти на името си?

– Ами… не. Информацията ми предаде прокурорката, която първа пое делото. И аз просто реших, че тя го е проверила.

– Дрън-дрън – обадих се аз.

Съдията ме погледна. Можех да си мълча и да гледам как погребват Минтън, обаче нямаше да му позволя да вземе със себе си Маги Макфърсън.

– Първата прокурорка беше Маги Макфърсън – поясних. – Делото остана в нейни ръце всичко на всичко около три часа. Тя е моя бивша жена и още щом ме видя на първото изслушване, разбра, че няма повече работа по него. И ти го получи още същия ден, Минтън. Кога е трябвало да провери миналото на свидетелите ти, особено на тоя тип, дето е изпълзял изпод камъка си едва след първото изслушване? Предала ти го е и толкова.