Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– И дотогава не сте смятали за важно да откриете оня човек, така ли?

– Не, просто не знаех за него.

– Когато най-после узнахте за Талбот и го намерихте, погрижихте ли се лявата му ръка да бъде огледана, за да определите дали има травми, които може да са били получени при многократни удари по нечие лице?

– Не.

– Защото бяхте нарочили господин Рулей за човека, който е ударил Реджина Кампо, така ли?

– Това не беше нарочване. Натам водеше следствието. Открих Чарлз Талбот едва две седмици след извършването на престъплението.

– С други думи, даже да е имал травми, дотогава те вече са щели да оздравеят, нали така?

– Не съм специалист, но предполагам, че да.

– Значи изобщо не сте му погледнали ръката.

– Не.

– Разпитахте ли колеги на господин Талбот дали са забелязали охлузвания или други травми по ръката му около времето на престъплението?

– Не.

– Значи изобщо не сте обърнали внимание на никой друг, освен на господин Рулей, така ли?

– Не е така. Започвам всяко следствие абсолютно непредубедено. Обаче Рулей още отначало беше там, беше арестуван. Жертвата го разпозна като своя насилник. Той беше логичен обект на внимание.

– Обект или център, детектив Букър?

– И двете. Отначало беше обект, после център – след като открихме инициалите му върху оръжието, което е опрял в гърлото на Реджи Кампо. Може да се каже, че тогава стана центърът.

– Откъде знаете, че ножът е бил опрян в гърлото на госпожица Кампо?

– Защото тя ни го каза и прободната рана го доказваше.

– Искате да кажете, че е извършен някакъв медицински анализ, свързващ ножа с раната на гърлото й, така ли?

– Не, това не беше възможно.

– Значи пак имаме само думата на госпожица Кампо, че господин Рулей е опрял ножа в гърлото й.

– Тогава нямах причина да се усъмня в нея. Нямам и сега.

– Значи без каквото и да било обяснение смятате ножа с инициалите на обвиняемия за изключително важно доказателство за вина, така ли?

– Да. И даже има обяснение, бих казал. Той е носел ножа с конкретно намерение.

– Нима можете да четете мисли?

– Не, аз съм детектив. И просто казвам какво мисля.

– С ударение върху мисленето.

– Знам го от уликите в това дело.

– Радвам се, че сте толкова уверен. Засега нямам повече въпроси. Запазвам си правото да призова детектив Букър за свидетел на защитата.

Нямах намерение пак да го викам, обаче смятах, че заплахата може да прозвучи добре на съдебните заседатели.

Върнах се на мястото си, докато Минтън се опитваше да оближе раните на Букър с повторен разпит. Нанесените щети бяха в областта на възприятията и той не можеше да направи в това отношение. Детективът беше само началото. Истинските щети щяха да дойдат по-късно.

След като Букър слезе от свидетелската скамейка, съдията обяви първата почивка. Тя каза на съдебните заседатели да се върнат след петнайсет минути, обаче знаех, че почивката ще продължи повече. Фулбрайт пушеше и вече имаше широко обсъждани в медиите административни наказания, че пуши в кабинета си. Това означаваше, че за да удовлетворява навика си и да избягва нови скандали, трябва да слиза с асансьора и да излиза откъм гаража, откъдето влизаха затворническите автобуси. Предполагах, че разполагам поне с половин час.

Отидох в коридора да поговоря с Мери Алис Уиндзор и да се обадя по мобилния. Явно следобед щях да започна с разпита на своите свидетели.

Навън първо ме пресрещна Рулей, който искаше да обсъди с мен кръстосания разпит на Букър.

– Стори ми се, че мина доста добре за нас – отбеляза той.

– За нас ли?

– Разбираш какво имам предвид.

– Не може да се каже дали е минало добре, докато не чуеш присъдата. А сега ме остави на мира, Луис. Трябва да се обадя по телефона. И къде е майка ти? Сигурно ще ми потрябва следобед. Тук ли ще бъде?

– Сутринта имаше среща, но следобед ще дойде. Само се обади на Сесил и той ще я доведе.

След като той се отдалечи, мястото му зае детектив Букър, който се приближи към мен и насочи показалец към лицето ми.

– Няма да мине, Холър – заяви полицаят.

– Кое няма да мине?

– Цялата ти тъпа защита. Ще се сгромолясаш с гръм и трясък.

– Ще видим.

– Да, ще видим. Знаеш ли, трябва много да ти стиска, че да се опиташ да го припишеш на Талбот. Трябва адски много да ти стиска. Ама наистина адски много.

– Просто си върша работата, детектив.

– И то каква работа! Да си изкарваш прехраната с лъжи. Да мамиш хората, за да не виждат истината. Да живееш в свят без истина. Чакай да те питам нещо. Знаеш ли каква е разликата между сома и адвоката?