Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Видът й показваше, че е очаквала въпроса, ала не толкова скоро.

– Не съм.

– Разговаряли ли сте с адвокат за случая?

– Не съм наела никого да го съди. В момента само търся справедливост…

– Госпожице Кампо – прекъснах я. – Не ви питам дали сте наели адвокат и какво търсите. Попитах ви дали сте разговаряли с адвокат, с който и да е адвокат, за тоя случай и за евентуален иск към господин Рулей.

Тя втренчено се взираше в мен и се опитваше да предугади намеренията ми. Бях го казал със сигурността на човек, който знае нещо, който разполага с доказателства за обвинението си. Минтън сигурно я беше подготвил по най-важния аспект на свидетелстването: не се оплитай в лъжи.

– Разговарях с адвокат, да. Но нищо повече. Не съм го наела.

– Защото прокурорът ви е казал да не наемате никого преди края на наказателния процес?

– Не, не ми е споменавал нищо за това.

– Тогава защо сте разговаряли с адвокат?

Тя възприе навика да се колебае преди всеки отговор. Това напълно ме устройваше. На повечето хора им се струва, че е нужно време, за да излъжеш. Че честните отговори идват лесно.

– Разговарях с него, защото исках да узная правата си и да се уверя, че съм защитена.

– Питахте ли го дали можете да съдите господин Рулей за нанесени щети?

– Мисля, че това е адвокатска тайна.

– Ако искате, можете да разкриете на съдебните заседатели за какво сте разговаряли с адвоката.

Това беше първото дълбоко порязване. Кампо не можеше да се защити. Както и да отговореше, нямаше да изглежда добре.

– Смятам да го запазя в тайна – накрая заяви тя.

– Чудесно. Тогава да продължим със събитията от шести Март, но искам да се върнем малко по-назад, отколкото с господин Минтън. Към бара в „Морганс“, когато за пръв път заговорихте обвиняемия, господин Рулей.

– Добре.

– Какво правехте в „Морганс“ оная вечер?

– Имах среща с един човек.

– С Чарлз Талбот ли?

– Да.

– Хубаво, имали сте среща с него, за да прецените дали да го заведете в дома си и да правите платен секс, нали така?

Свидетелката се поколеба, но после кимна.

– Моля, отговорете с думи – нареди съдията.

– Да.

– Може ли да се каже, че това е било предпазна мярка?

– Да.

– Нещо като безопасен секс ли?

– Сигурно.

– Защото във вашата професия имате близки контакти с непознати и трябва да се пазите, нали така?

– Да, така е.

– Хората във вашата професия му викат „отсяване на изродите“, нали?

– Аз никога не съм го наричала така.

– Но е вярно, че се срещате с евентуалните си клиенти на обществени места като „Морганс“, за да се уверите, че не са изроди или опасни типове, преди да ги заведете в апартамента си. Така ли е?

– Може и така да се каже. Но всъщност човек никога не може да бъде сигурен в никого.

– Имате право. Значи, когато сте отишли в „Морганс“, сте забелязали господин Рулей да седи на същия бар като вас с господин Талбот.

– Да, така беше.

– Бяхте ли го виждали дотогава?

– Да, бях го виждала там и на още няколко места.

– Бяхте ли разговаряли с него?

– Не, никога не бяхме разговаряли.

– Бяхте ли забелязали, че часовникът му е „Ролекс“?

– Не.

– Някога виждали ли сте го да пристига или заминава от някое подобно заведение с порше или рейнджроувър?

– Не, никога не съм го виждала да кара кола.

– Но по-рано сте го виждали в „Морганс“ и на други места.

– Да.

– Само че не сте разговаряли.

– Точно така.

– Тогава какво ви накара да го заговорите?

– Знаех, че води такъв живот, нищо повече.

– Какво искате да кажете с „такъв живот“?

– Искам да кажа, че винаги си тръгваше с момичета.

– Виждали сте го да си тръгва с други проститутки, така ли?

– Да.

– И къде отиваха?

– Не знам, просто напускаха заведението. В хотел или в апартамента на момичето. Това не ми е известно.

– Добре, откъде знаете, че изобщо са напускали заведението? Може просто да са излизали навън да изпушат по цигара.

– Виждах ги да се качват в колата му и да потеглят.

– Госпожице Кампо, само преди минута вие свидетелствахте, че никога не сте виждали колите на господин Рулей. Сега твърдите, че сте го виждали да се качва в колата си с жена, която е била проститутка като вас. Кое от двете е вярно?

Тя разбра грешката си и се вцепени за момент, докато не й хрумна какво да отговори.

– Виждала съм ги да се качват в кола, обаче не знам в каква.

– Не забелязвате такива неща, така ли?

– Обикновено не.

– Можете ли да посочите разликата между порше и Рейнджроувър?