Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Да, точно така постъпи.

– Значи, доколкото ви е известно, той изобщо не е разговарял с полицията за случилото се.

– Точно така.

– Според вас госпожице Кампо много силно ли е била ударена?

– Предполагам, да. Лицето й беше цялото в рани и много подуто.

– Тогава, моля, разкажете на съдебните заседатели за травмите от удари, които сте установили по ръцете на господин Рулей.

– Той е увил юмрука си с парче плат, за да се предпази. Не забелязах по ръцете му да има травми.

– Документирахте ли това отсъствие на травми?

Въпросът като че ли озадачи Букър.

– Не – призна той.

– Значи сте се погрижили травмите на госпожица Кампо да бъдат документирани със снимки, обаче не сте намерили за нужно да документирате отсъствието на травми по ръцете на господин Рулей, така ли?

– Не ми се стори необходимо да снимам нещо, което го няма.

– Откъде знаете, че е увил юмрука си с плат, за да се предпази?

– Госпожица Кампо ми каза, че видяла ръката му увита точно преди да я удари на входа.

– Намерихте ли това парче плат, с което уж си е бил увил юмрука?

– Да, беше в апартамента – салфетка, като от ресторант. По нея имаше кръв.

– Имаше ли кръв и от господин Рулей?

– Не.

– Нещо свързваше ли я с обвиняемия?

– Не.

– В такъв случай имаме само думата на госпожица Кампо, така ли?

– Точно така.

Оставих да изтече малко време, като си записвах нещо в бележника. После продължих разпита.

– Кога научихте, че Луис Рулей е отрекъл да е насилвал или заплашвал госпожица Кампо и че той ще се защитава срещу тия обвинения?

– Ами сигурно когато ви е наел вас.

В стаята се разнесе тих смях.

– Потърсихте ли други обяснения за травмите на госпожица Кампо?

– Не, тя ми разказа какво се е случило. Аз й повярвах. Той я е пребил и е щял да…

– Благодаря, детектив Букър. Отговаряйте само на въпросите, които ви задавам.

– Тъкмо това правех.

– Щом не сте търсили друго обяснение, защото сте повярвали на думата на госпожица Кампо, спокойно може да се каже, че цялото това дело се основава на нейните думи за случилото се в апартамента й вечерта на шести март, така ли е?

Букър се поколеба за момент. Знаеше, че го водя към капана на собствените му показания. Както се казва, няма по-опасен капан от оня, който сам си заложиш.

– Не е само на нейните думи – отговори той, след като реши, че е намерил изход. – Има веществени доказателства. Ножът. Нейните травми. Не е само нейната дума.

– Но вашето обяснение на травмите й и другите улики не започва ли с нейния разказ за случилото се?

– Може да се каже, че да – неохотно се съгласи полицаят.

– Тя е дървото, на което растат всички тия плодове, нали?

– Навярно не бих използвал точно тия думи.

– Тогава какви думи ще използвате, детектив?

Сега вече го бях пипнал. Букър буквално се гърчеше на стола си. Минтън се изправи и възрази с твърдението, че тормозя свидетеля. Трябва да го беше гледал по телевизията или на кино. Съдията му каза да си седне на мястото.

– Можете да отговорите на въпроса, детектив – подкани го Фулбрайт.

– Какъв беше въпросът? – опита се да спечели време Букър.

– Вие не се съгласихте с мен, когато описах госпожица Кампо като дървото, на което растат всички улики в делото – повторих аз. – Ако греша, как бихте характеризирали нейното положение?

Детективът разпери ръце в жест, че се предава.

– Тя е жертвата! Естествено, че е важна, защото ни разказа какво се е случило. Трябва да разчитаме на нея, определяйки хода на следствието.

– Разчитате на нея за много неща в това дело, не смятате ли? Жертва и главен свидетел срещу обвиняемия, нали така?

– Така е.

– Кой друг е видял обвиняемия да напада госпожица Кампо?

– Никой друг.

Кимнах, за да подчертая отговора му пред съдебните заседатели. Хвърлих поглед към тях и срещнах очите на седящите на първия ред.

– Добре, детектив – продължих. – Сега искам да ви за-няколко въпроса за Чарлз Талбот. Как научихте за него?

– Хмм, прокурорът, господин Минтън, ми каза да го потърся.

– Знаете ли откъде е научил за съществуването му господин Минтън?

– Струва ми се, че вие сте го осведомили. Имали сте видеозапис от един бар, на който господин Талбот е с жертвата няколко часа преди извършването на престъплението.

Знаех, че това е моментът да представя записа, обаче исках да поизчакам. Исках жертвата да е на свидетелската скамейка, когато показвам диска на съдебните заседатели.