Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Не, каква е?

– Единият обира лайната по дъното. Другият е риба.

– Бива си го тоя виц, детектив.

Той си тръгна и аз останах усмихнат на мястото си. Не заради смешката. Усмихвах се, защото това потвърждаваше, че Ланкфорд и Букър контактуват помежду си. Което означаваше, че всичко върви по план. Все още имах шанс.

Всеки процес има централно събитие. Свидетел или веществено доказателство, превърнали се в ос, около която всичко се върти в едната или другата посока. Централното събитие в това дело се казваше Реджина Кампо, жертва и ищца, а самото дело, изглежда, почиваше върху нейното изпълнение и показания. Обаче добрият адвокат винаги има дубльор и аз също разполагах с такъв, свидетел, който скришом чакаше зад кулисите и върху когото се надявах да преместя тежестта на процеса.

И все пак спокойно може да се каже, че когато след почивката Минтън призова Реджина Кампо на свидетелската скамейка и тя се запъти натам, всички очи бяха вперени в нея. Съдебните заседатели за пръв път я виждаха лично. Аз също я виждах за пръв път на живо. Бях изненадан, само че неприятно. Тя се оказа миньонче. Колебливата й походка и възслабото й тяло не се вписваха в тезата за коварната й корист, която изграждах в колективното съзнание на заседателите.

Минтън определено се учеше в движение. При Кампо той като че ли стигна до заключението, че по-малкото е повече, и икономично я преведе през показанията й. Започна с миналото й, после продължи със събитията от 6 март.

Съдбата на Реджина Кампо звучеше трагично тривиално и тъкмо на това разчиташе прокурорът. Тя разказа историята на млада и привлекателна жена, дошла в Холивуд от Индиана преди десет години с надежди за целулоидна слава. В кариерата й имало приливи и отливи, сегиз-тогиз участия в телевизионни сериали. Била ново лице и винаги имало хора, готови дай дадат третостепенни роли. Само че след като престанала да е ново лице, започнала да си намира работа във второкласни филми, в които често трябвало да се показва гола. Допълвала доходите си като гол модел и лесно се хлъзнала в свят, в който сексът се разменял за услуги. Накрая окончателно свалила фасадата и започнала да продава секс за пари. Така се стигнало до вечерта, в която срещнала Луис Рулей.

Нейната версия на случилото се тогава не се различаваше от разказите на всички предишни свидетели в процеса. Голямата разлика обаче се състоеше в поднасянето й. С обрамченото си с тъмна, къдрава коса лице, Кампо приличаше на изгубено момиченце. Във втората половина от показанията си изглеждаше уплашена, още малко и да се разплаче. Долната й устна и показалецът й трепереха от страх, когато посочи мъжа, разпознат от нея като насилника. Рулей не откъсваше очи от нея с безизразно лице.

– Той беше – решително заяви Кампо. – Той е звяр, който трябва да бъде затворен!

Оставих репликата й без възражение. Съвсем скоро щях да получа възможност да се изправя срещу нея. Минтън продължи с разпита, преведе я през бягството й, после я попита защо не е казала на патрулните полицаи, че наистина познава мъжа, който я е нападнал, и че знае защо е дошъл.

– Беше ме страх – отвърна тя. – Не бях сигурна, че ще ми повярват, ако призная. Исках непременно да го арестуват, защото много се боях от него.

– Сега съжалявате ли за това решение?

– Да, защото знам, че може да му помогне да остане на свобода и пак да го стори с някого.

На тоя отговор вече възразих с аргумента, че е предубеждаващ, и съдията го анулира. Минтън отправи още няколко въпроса към свидетелката си, ала, изглежда, съзнаваше, че е подминал кулминацията на показанията й и трябва да спре, преди да замъгли спомена за треперещия показалец на обвинението.

Прекият разпит на Кампо продължи малко по-малко от час. Наближаваше 11:30, но съдията не даде обедна почивка, както очаквах. Тя каза на съдебните заседатели, че иска да изслушат колкото може повече свидетели през деня и че ще ги пусне на късен и по-кратък обяд. Това ме накара да се запитам дали знае нещо, което не ми е известно. Дали глендейлските детективи й се бяха обадили по време на предишната почивка, за да я предупредят за предстоящия ми арест?

– Свидетелката е ваша, господин Холър – подкани ме тя.

Отидох на катедрата с бележника си и прегледах записките, които си бях водил. Щом прилагах стратегията на хилядите ранички, трябваше да използвам поне половината с тая свидетелка. Бях готов.

– Госпожице Кампо, прибегнали ли сте към услуги на адвокат, за да съдите господин Рулей за предполагаемите събития на шести март?