Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Можех да възразя, обаче се готвех да използвам тия реплики при кръстосания разпит, затова премълчах.

Минтън преведе Букър през предприетите следствени действия на местопрестъплението, както и по-късно, при разпита на Кампо по време на лечението й в болницата.

– Преди да отидете в болницата, полицаите Максуел и Сантос са ви информирали какво е съобщила жертвата за случая, нали така?

– Да, двамата ми докладваха.

– Казаха ли ви, че жертвата се е препитавала, като продавала секс на мъже?

– Не.

– Кога установихте това?

– Ами, когато се качих в апартамента й и видях някои нейни вещи, получих доста добра представа за заниманията й.

– Какви вещи?

– Неща, които могат да се определят като сексиграчки. В една от спалните имаше гардероб, пълен с неглижета и облекло със сексуално предизвикателен характер. В оная стая също имаше телевизор и най-различни порнографски касети в чекмеджетата отдолу. Казаха ми, че жертвата живее сама, но ми се стори, че и двете спални активно се използват. Започнах да си мисля, че едната спалня е лично нейна, с други думи, че спи там, когато е сама, а другата използва за професионалната си дейност.

– Това промени ли мнението ви за нея като жертва на престъплението?

– Не.

– Защо?

– Защото никой не бива да е жертва. Проститутка или папа, няма значение. Жертвата си е жертва.

Изречено точно така, както е било репетирано, помислих си. Минтън си отбеляза нещо в бележника и продължи нататък.

– Когато отидохте в болницата, попитахте ли жертвата за своето предположение за спалните й и как си изкарва прехраната?

– Да.

– И тя какво ви отговори?

– Откровено каза, че е работещо момиче. Не се опита да го скрие.

– Нещо в отговорите й различаваше ли се от-данните за нападението, които вече бяхте събрали на местопрестъплението?

– Не, ни най-малко. Кампо ми каза, че отворила вратата на обвиняемия и той веднага я ударил по лицето, изтиквайки я навътре в жилището. Продължил да я бие и извадил нож. Заплашил, че ще я изнасили и после ще я убие.

Прокурорът продължи да го разпитва за следствието с толкова големи подробности, че отегчи съдебните заседатели. Когато не си записвах въпроси, които да задам на Букър по време на кръстосания разпит, наблюдавах заседателите и виждах, че се разконцентрират под бремето на толкова много информация.

Накрая, след девет десетминутен разпит, дойде моят ред да застана срещу детектива. Целта ми беше бързо да проникна и да изляза. Докато Минтън беше извършил цялостна аутопсия на следствието, аз исках само да извърша оперативна инвазия и да изстържа хрущяла от коленете на свидетеля.

– Детектив Букър, Реджина Кампо обясни ли защо е излъгала полицията?

– Тя не ме е излъгала.

– Може би не вас, но е казала на първите полицаи на местопрестъплението, Максуел и Сантос, че не знае защо заподозреният е отишъл в апартамента й, нали така?

– Не съм присъствал на разпита, затова не мога да свидетелствам за него. Знам, че по време на първия разпит е била уплашена, че току-що е била пребита и заплашена с изнасилване и убийство.

– Искате да кажете, че при тия обстоятелства е допустимо да излъже полицията.

– Не, не съм казал такова нещо.

Погледнах в записките си и продължих нататък. Нямах намерение да следвам линейна последователност на въпросите. Стрелях наслуки, опитвах се да го извадя от равновесие.

– Описахте ли дрехите в спалнята, в която казахте, че госпожица Кампо е проституирала?

– Не. Това беше само едно наблюдение. Нямаше отношение към делото.

– Някое от облеклата, които видяхте в гардероба, беше ли Подходящо за садомазохистичен секс?

– Нямам представа. Не съм специалист в тая област.

– Ами порнографските касети? Записахте ли заглавията?

– Не. Повтарям, не вярвах, че това е важно за издирването на извършителя на това жестоко насилие.

– Спомняте ли си дали заглавието на някоя касета се отнасяше за садомазохизъм, връзване или нещо от подобен характер?

– Не.

– Инструктирахте ли госпожица Кампо да се отърве от ония касети и облеклото от гардероба, преди представители на защитата на господин Рулей да получат възможност да огледат апартамента?

– Разбира се, че не.

Отметнах тоя въпрос от списъка си и продължих.

– Някога разговаряли ли сте с господин Рулей за случилото се в апартамента на госпожица Кампо оная вечер?

– Не, той се спаси с адвокат още преди да стигна до него.

– Искате да кажете, че е упражнил конституционното си право да запази мълчание, така ли?