Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

И се запъти към вътрешната врата, която щеше да ни отведе в къщата. Пътьом натисна един ключ и вратата на гаража започна да се спуска.

– Ей, Вал, чакай малко – спрях го аз. – Хайде да поговорим тук. Така ще бъдем насаме.

– Обаче Мария сигурно ще иска да те види.

– Може би следващия път.

Той се върна при мен със загрижено изражение.

– Какво има, шефе?

– Това, че днес известно време трябваше да търпя ченгетата, които разследват убийството на Рол. Казаха, че Рулей има алиби заради гривната на глезена му.

Валенцуела енергично закима с глава.

– Да, да, идваха при мен няколко дни след убийството. Показах им системата, обясних им как работи и проследих движението на Рулей оня ден. Видяха как действа. Показах им и другата гривна и ги уверих, че не може да я бърникаш, защото има масдетектор. С една дума, не можеш да я свалиш. Тя ще те усети и тогава ще те усетя аз.

Облегнах се на пикапа и скръстих ръце.

– Ония две куки питаха ли те къде си бил ти оная събота?

Все едно, че го бяха фраснали с юмрук по лицето.

– Какво искаш да кажеш, Мик?

Сведох очи към плазмата и пак го погледнах.

– Някак си, по някакъв начин той е убил Рол. Сега ми се пече на мен, Вал, и искам да знам как го е извършил.

Чуй ме, Мик, той е чист. Казвам ти, тая гривна не можеш я свали от глезена си. Машината не лъже.

– Да, знам, машината не лъже…

След секунда загря.

– Какво намекваш, Мик?

И се изправи пред мен. Тялото му заплашително се напрегна. Престанах да се облягам на колата и отпуснах ръце отстрани.

– Питам те, Вал. Къде беше оная събота сутрин?

– Копеле, как може да ме питаш такова нещо?!

И зае бойна стойка. За миг ме свари неподготвен – беше ме нарекъл така, както по-рано аз бях нарекъл Рулей.

Не щеш ли Валенцуела ми се нахвърли и силно ме блъсна към пикапа. Блъснах го още по-силно и той политна заднешком към кашона с телевизора. Кутията се прекатури и падна на пода със силно, глухо тупване, след което той се пльосна по задник отгоре й. Някъде отвътре се разнесе остро изхрущяване.

– Уф, мама му стара! – извика Вал. – Мама му стара! Строши екрана!

– Ти пръв ме блъсна, Вал. Аз само ти отговорих.

– Мама му стара!

Той припряно заобиколи кашона отстрани и се опита да го повдигне, обаче беше прекалено тежък и неудобен за хващане. Минах отсреща и му помогнах. Когато го вдигнахме, вътре чухме да се търкалят парченца от нещо строшено. Май че стъкло.

– Еби му мамата! – извика Валенцуела.

Вътрешната врата се отвори и отвътре надникна жена му Мария.

– Здрасти, Мики. Каква е тая врява, Вал?

– Просто си влез вътре – заповяда мъжът й.

– Добре де, какво…

– Млъкни и влизай вътре, ебати!

Тя се вцепени за момент, вторачена в нас, после затвори вратата. Чух я да я заключва. Явно тая нощ Валенцуела щеше да спи при строшената си плазма. Погледнах го. Беше зяпнал от смайване.

– Струваше осем хиляди долара – промълви Вал.

– Произвеждат телевизори, които струват осем хиляди долара?!

Изумих се. Накъде вървеше светът?

– С отстъпката.

– Вал, откъде взе парите за телевизор, който струва осем хиляди долара?

Той ме погледна и гневът му отново избухна.

– Ти откъде мислиш бе, мама му стара! От работа, мой човек. Благодарение на Рулей тая година имам страхотни приходи. Обаче не съм му свалил гривната, за да отиде да убие Рол. Познавах Рол също толкова отдавна, колкото и ти. Не съм го направил. Не съм си сложил гривната, докато той е отишъл да убие Рол. Нито пък съм убил Рол вместо него за някакъв си пършив телевизор. Ако не можеш да ми повярваш, просто се разкарай оттук и се махай от живота ми!

Изрече всичко това с отчаянието на ранено животно. Спомних си за Хесус Менендес. Не бях видял невинността в молбите му. Не исках това да се повтори.

– Добре, Вал.

Отидох при вътрешната врата и натиснах бутона, с който се вдигаше вратата на гаража. Когато се обърнах, видях, че е взел макетен нож от тезгяха с инструменти и реже лепенката върху горния капак на кашона. Явно искаше да се увери в това, което и двамата вече знаехме. Заобиколих го и излязох от гаража.

– Ще ти дам половината, Вал. Ще кажа на Лорна утре сутрин да ти прати чек.

– Не си прави труда. Ще ги метна, че така са го докарали.

Когато стигнах до вратата на колата си, пак го погледнах.

– Тогава ми се обади, когато те арестуват за измама. После сам си плати гаранцията.

Качих се на линкълна и го изкарах на заден от отбивката. Когато пак се озърнах към гаража, видях, че Валенцуела вече не отваря капака, а се е изправил и ме наблюдава.