Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Документът, който ми подаде детективът, беше заповед за обиск, която даваше на полицията правото да претърси дома ми, офиса ми и колата ми за спортен модел колт „Уудсман“ двайсет и втори калибър със сериен номер 656300081-52. В заповедта пишеше, че пистолетът вероятно е оръжието, с което на 12 април е бил убит Рол Левин. Ланкфорд ми беше връчил документа с гордо захилена физиономия. Положих всички усилия да се държа делово, както обикновено, все едно, че такива неща ми се случват всеки ден и по два пъти в петък. Обаче всъщност коленете ми за малко да се огънат.

– Как се сдобихте с това? – попитах го.

Глупава реакция в глупав момент.

– Подписано, подпечатано и предадено лично – отвърна той. – Е, откъде искате да започнем? Колата ви е тук, нали така? Оня линкълн, в който ви возят насам-натам като скъпа курва.

Погледнах подписа на съдията на последната страница и видях, че е от малък съд в Глендейл. Бяха отишли при местен съдия, който сигурно знаеше, че ще има нужда от подкрепата на полицията, когато дойде време за избори. Започнах да се съвземам от шока. Може би искаха само да ме заблудят с тоя обиск.

– Това са глупости – заявих. – Нямате основание. Мога да анулирам тая заповед за десет минути.

– Съдия Фулбрайт не намери нищо нередно в нея – ухили ми се Ланкфорд.

– Фулбрайт ли? Какво общо има тя с това?

– Ами, нали знаем, че имате процес, та решихме, че трябва да я питаме дали може да ви връчим заповедта за обиск. Човек не бива да ядосва жена като нея, нали разбирате. Тя каза, че след края на заседанието, няма проблем.

Трябва да бяха отишли при Фулбрайт през обедната почивка, веднага след като ги бях забелязал в залата. Предположих, че Соубъл е дала идеята първо да се посъветват със съдията. Човек като Ланкфорд с удоволствие щеше да ме измъкне по средата на заседанието и да прекъсне процеса.

Трябваше да мисля бързо. Погледнах Соубъл, която се отнасяше с известно съчувствие към мен.

– В момента съм зает с тридневен процес – осведомих ги. – Възможно ли е да го отложим за четвъртък?

– Как не, ебати – изсумтя Ланкфорд, преди партньорката му да успее да се обади. – Няма да ви изпуснем от очи, докато не изпълним заповедта. Няма да ви дадем време да изхвърлите оръжието. Та къде ви е колата, мобилни адвокате?

Прочетох данните в заповедта. Трябваше да са съвсем конкретни и в това отношение извадих късмет. Тя се отнасяше за обиск на линкълн с калифорнийски регистрационен номер NT GLTY [13]. Разбрах, че някой е преписал номера в деня, в който ме бяха повикали в дома на Рол Левин от мача на „Доджърс“. Защото това беше старият линкълн – оня, който шофирах тогава.

– Вкъщи е. Тъй като имам процес, не използвам шофьора. Сутринта ме докара моят клиент и просто щях да се прибера с него. Той сигурно ме чака долу.

Излъгах. Бях паркирал сегашния си линкълн в гаража на съда. Само че нямаше да позволя на куките да го обискират, защото в кутията под облегалката за ръката на задната седалка имаше пистолет. Не беше оня, който търсеха. След убийството на Рол Левин, когато установих, че моят колт липсва от кутията, помолих Ърл Бригс да ми намери оръжие за самозащита. Знаех, че той няма да ме накара да чакам десет дни. Не знаех обаче историята и регистрацията му и нямах желание да ги узная с помощта на глендейлската полиция.

Обаче имах късмет, защото линкълнът с пистолета не беше посоченият в заповедта. А оня, който чакаше в домашния ми гараж да дойде купувач от службата за лимузини и да го огледа. Това щеше да бъде и линкълнът, който те щяха да обискират.

Ланкфорд грабна заповедта от ръката ми и я напъха във вътрешния джоб на сакото си.

– Не берете грижа за транспорта – успокои ме той. – Ние ще ви возим. Да вървим.

На излизане от съда не се натъкнахме на Рулей и неговия антураж. Скоро пътувах на задната седалка на гран маркиза и си мислех, че съм направил верния избор с линкълна. В него имаше повече пространство и возеше по-гладко.

Ланкфорд шофираше, аз седях зад него. Прозорците бяха вдигнати и го чувах да дъвче дъвка.

– Дайте пак да видя заповедта – поисках аз.

Детективът не си направи труда да ми отговори.

– Няма да ви пусна в дома си, докато не получа възможност да прочета заповедта по-внимателно. Мога да го направя по пътя и да ви спестя времето. Иначе…

Той бръкна в джоба си, извади заповедта и ми я подаде през рамо. Знаех защо се колебае. Ченгетата обикновено трябва да опишат цялото си разследване в заявлението за обиск, за да убедят съдията във вероятната му основателност. Не обичат заподозреният да го чете, защото така му издават козовете си.