Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Благодаря. – Взех си показалката и се върнах на катедрата. – Значи, ако са я ударили три пъти от дясната страна на лицето, ударите трябва да са дошли от лявата страна на насилника, нали така?

Минтън възрази, като пак повтори, че въпросът е извън компетенцията на свидетеля. За пореден път се позовах на логиката и съдията отново отхвърли възражението.

– Ако е бил с лице към нея, насилникът трябва да я е ударил отляво, освен ако не я е бил с опакото на дланта си – отвърна Мец. – В такъв случай е използвал дясната си ръка.

Той кимна и изглеждаше доволен от себе си. Явно си мислеше, че помага на прокурора, обаче опитът му беше толкова изкуствен, че сигурно помагаше на защитата.

– Значи смятате, че насилникът е ударил три пъти госпожица Кампо с опакото на дланта си и й е причинил такива травми, така ли?

Посочих снимката върху статива. Санитарят сви рамене, осъзнал, че навярно не е направил добра услуга на обвинението.

– Всичко е възможно – рече той.

– Всичко е възможно – повторих. – Е, сещате ли се за друга възможност, която да обясни тия травми, освен удари с лява ръка?

Мец пак сви рамене. Не го биваше за свидетел, особено в сравнение с двете куки и телефонистката, които бяха дали изключително прецизни показания.

– Ами ако госпожица Кампо сама се е ударила по лицето с юмрук? Няма ли да го е сторила с десния…

Минтън веднага скочи и възрази.

– Това е възмутително, Ваша светлост! Да се предполага, че жертвата сама се е ударила, е не само обида към съда, но и към всички жертви на насилие! Господин Холър стига дотам, чеда…

– Свидетелят каза, че всичко е възможно – опитах се да му запуша устата. – Просто искам да проверя какво…

– Възражението се приема – сложи край на дискусията Фулбрайт. – Господин Холър, не навлизайте пак в тази тема, освен ако нямате намерение да направите нещо повече от бегъл преглед на възможностите.

– Да, Ваша светлост – подчиних се аз. – Нямам повече въпроси.

Седнах, погледнах съдебните заседатели и по израженията им видях, че съм допуснал грешка. Бях изгубил едно евентуално предимство. Темата за насилника левак, която бях отворил, оставаше на заден план след моя намек, че жертвата сама си е нанесла травмите по лицето. Трите съдебни заседателки изглеждаха особено ядосани.

И все пак се опитах да се съсредоточа върху положителната страна на нещата. Беше добре да узная чувствата на заседателите още сега, преди Кампо да застане на свидетелската катедра и да й задам същия въпрос.

Рулей се наведе към мен.

– Какво беше това, ебати?

Обърнах му гръб, без да отговоря, и набързо обходих залата с поглед. Почти нямаше хора. Ланкфорд и Соубъл не се бяха върнали, репортерите също. Оставаха само още неколцина зяпачи, пъстра смесица от пенсионери, студенти по право и адвокати, които си почиваха, преди собствените им изслушвания да започнат в съседните запи. Обаче се надявах някой от тия зяпачи да е човек на прокуратурата. Тед Минтън може и да се представяше соло, ала предполагах, че шефът му се е подсигурил и наблюдава хода на делото. Знаех, че играя колкото за съдебните заседатели, толкова и за „наблюдателя“. До края на процеса трябваше да предизвикам паника на втория етаж, която да даде отражение обратно върху Минтън. Исках да тласна младия прокурор към отчаяни мерки.

Следобедът се провлачи. Минтън имаше още много да учи за темпото и манипулирането на съдебните заседатели, знания, които идват само от съдебната практика. Държах под око ложата – мястото, където седяха истинските съдии – и виждах, че заседателите все повече се отегчават, докато свидетел след свидетел даваха показания, попълващи дребни детайли в последователното прокурорско изложение на събитията от 6 март. От време на време задавах по някой и друг въпрос и се опитвах да си придам изражение, аналогично на лицата, които виждах в ложата.

Минтън явно искаше да запази най-сериозните си козове за втория ден. Щеше да използва водещия следовател, детектив Мартин Букър, за да свърже всички подробности в една цялостна картина и после жертвата, Реджина Кампо, щеше да покаже тая картина на съдебните заседатели. Това беше изпитана, емоционално въздействаща формула, която в деветдесет процента от случаите успяваше, само че процедурата през първия ден пълзеше като охлюв.

Накрая нещата се пораздвижиха с последния свидетел за деня. Прокурорът повика Чарлз Талбот, мъжа, който забърсал Реджина Кампо в „Морганс“ и отишъл с нея в дома й вечерта на шести. Талбот не можеше да допринесе почти с нищо за каузата на обвинението. Бяха го домъкнали да свидетелства, че когато я е оставил, Кампо е била в добро здраве и не е имала травми. И толкова. Обаче той измъкна процеса от дълбините на скуката с абсолютно алтернативния си начин на живот – съдебните заседатели винаги обичаха допира до другата страна на нещата.