Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– И накрая, ще чуете показания на свидетели на самото обвинение, които съвършено ясно ще ви изяснят голяма част от веществените доказателства в това дело. Говоря за кръвта и ножа, за които спомена господин Минтън. Взети поотделно или заедно, аргументите на обвинението ще ви осигурят повече от достатъчно съмнение във виновността на моя клиент. Можете да си го запишете в бележниците. Обещавам ви, в края на процеса ще се убедите, че имате само една възможност. Да обявите господин Рулей за невинен по тия обвинения. Благодаря.

На връщане към мястото си намигнах на Лорна Тейлър. Тя ми кимна, за да ми покаже, че съм се справил добре. Погледа ми привлякоха две фигури, които седяха два реда зад нея. Ланкфорд и Соубъл. Бяха се вмъкнали в залата, след като бях огледал присъстващите в галерията.

Седнах, без да обърна внимание на жеста с вдигнати палци, който ми отправи моят клиент. Мислите ми бяха насочени към двамата глендейлски детективи. Питах се какво правят в залата. Наблюдаваха ли ме? Чакаха ли ме?

Съдията освободи заседателите за обяд и всички се изправиха, докато протоколчицата и нейните колеги се изнизваха навън. След като си тръгнаха, Минтън помоли Фулбрайт да разменят няколко думи. Тя му отказа.

– Гладна съм, господин Минтън, пък и вече приключихме с това. Вървете да обядвате.

Тя напусна масата си и в залата, в която досега цареше пълна тишина, ако не се броят гласовете на защитата и обвинението, изригна глъчка. Прибрах бележника в куфарчето си.

– Браво – похвали ме Рулей. – Мисля, че вече водим с няколко точки.

Погледнах го безстрастно.

– Това не е игра.

– Известно ми е. Просто така се казва. Виж, ще обядвам със Сесил и майка ми. Искаме да се присъединиш към нас.

Поклатих глава.

– Длъжен съм да те защитавам, Луис, но не и да се храня с теб.

Извадих чековата си книжка и го оставих. Заобиколих масата и отидох при съдебния секретар, за да му напиша чек за петстотин долара. Парите не ме смущаваха толкова много, колкото порицанието на адвокатската колегия, което следва всяка глоба за неуважение към съда.

След като свърших, заварих Лорна да ме чака усмихната на изхода от ограденото пространство. Щяхме да ходим на обед и после тя щеше да се върне на своя пост при домашния си телефон. След три дни щях пак да се върна към предишните си занимания и да се нуждая от клиенти. Зависех от нея да започне да ми осигурява ангажименти.

– Май че днес трябва аз да те черпя – рече бившата ми съпруга.

Хвърлих чековата книжка в куфарчето си и го затворих, после се приближих до нея.

– Много мило.

Излязох в галерията и се озърнах към пейката, където само преди минути бях видял да седят Ланкфорд и Соубъл.

Нямаше ги.

Прокурорът започна да излага аргументите си пред съдебните заседатели на следобедната сесия и стратегията му веднага ми стана ясна. Първите четирима свидетели бяха една телефонистка в-полицията, патрулните полицаи, които се бяха отзовали на молбата за помощ на Реджина Кампо, и санитарят, който се беше погрижил за раните й, преди да я закарат в болницата. В очакване на защитната стратегия Минтън явно искаше категорично да докаже, че Кампо е била жестоко пребита и наистина е жертвата в това престъпление. Не лоша стратегия. В повечето случаи щеше да свърши работа.

Телефонистката по същество изпълни функцията на живото тяло, нужно за въвеждането на записа с молбата на Кампо за помощ. Раздадоха на съдебните заседатели препис от фонограмата, за да могат да я четат, докато слушат неясния на места запис. Възразих въз основа на това, че е излишно да го слушаме, след като и транскрипцията стига, обаче съдията отхвърли възражението ми още преди Минтън да успее да се намеси. Пуснаха записа и нямаше съмнение, че прокурорът започва убедително – заседателите унесено слушаха писъците и молбите за помощ на Кампо. Тя звучеше искрено уплашена, обезумяла от ужас. Тъкмо каквото Минтън искаше да чуят. Посланието определено попадна в целта. Не посмях да подложа телефонистката на кръстосан разпит, защото знаех, че може да дам на съперника си възможността пак да поиска пускане на записа.

Двамата патрулни полицаи дадоха различни показания, защото след пристигането си в жилищния блок в Тарзана бяха правили различни неща. Единият общо взето останал при жертвата, докато другият се качил в апартамента, за да сложи белезници на мъжа, върху когото седели съседите на Кампо – Луис Рос Рулей.

Полицай Вивиан Максуел описа Кампо като разчорлена, пребита и уплашена. Все питала, дали е в безопасност и дали са заловили насилника. Даже след като получила утвърдителни отговори и на двата въпроса, тя продължавала да се бои и по някое време помолила полицайката да извади оръжието си от Кобура в случай, че насилникът се освободи. Когато Минтън Приключи със свидетелката, аз се изправих, за да проведа Първия си кръстосан разпит в тоя процес.