Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Полицай Максуел, попитахте ли госпожица Кампо какво й се е случило? – започнах.

– Да.

– Точно какво я попитахте?

– Какво й се е случило и кой го е сторил. Нали разбирате, кой я е пребил.

– Тя какво ви отговори?

– Каза, че един мъж дошъл на вратата й, почукал и когато му отворила, я ударил. Ударил я няколко пъти и после извадил нож.

– Каза ви, че е извадил ножа, след като я е ударил, така ли?

– Точно така каза. Тогава беше разстроена и пребита.

– Разбирам. Каза ли ви кой е мъжът?

– Не, каза, че не го познава.

– Попитахте ли я конкретно дали го познава?

– Да. Тя отговори отрицателно.

– Значи просто е отворила вратата в десет часа вечерта на непознат.

– Тя не го каза така.

– Но ви е отговорила, че не го познава, нали така?

– Точно така. Каза: „Не го знам кой е“.

– Вие написахте ли го в доклада си?

– Да.

Вписах доклада на патрулния полицай като веществено доказателство на защитата и поисках Максуел да прочете на съдебните заседатели ония части от него, които се отнасяха за твърдението на Кампо, че нападението не било провокирано и насилникът ней е познат.

– „Жертвата не познава насилника и няма представа защо я е нападнал“ – прочете полицайката от доклада си.

След нея даде показания партньорът й Джон Сантос, който осведоми съдебните заседатели, че Кампо го упътила към апартамента си и там заварил мъж на пода близо до входа. Човекът бил почти в безсъзнание. На пода го държали двама съседи на Кампо, Едуард Търнър и Роналд Аткинс. Единият го бил възседнал върху гърдите, другият седял върху краката му.

Сантос разпозна мъжа от пода на апартамента като обвиняемия Луис Рос Рулей и разказа, че когато го видял в дома на жертвата, той имал кръв по дрехите и лявата си ръка. Сторило му се, че Рулей е получил мозъчно сътресение или някаква травма на главата, защото отначало не реагирал на команди. Сантос го преобърнал и закопчал ръцете му зад гърба. После полицаят извадил найлоново пликче за веществени доказателства от чантичката на колана си и го нахлузил на окървавената длан на арестанта.

Ченгето свидетелства, че единият от мъжете, които държали Рулей на пода, му дал разтворен сгъваем нож с кръв по ръкохватката и острието. Сантос разказа на съдебните заседатели, че прибрал и тая вещ и я предал на детектив Мартин Букър още щом той пристигнал на местопрестъплението.

По време на кръстосания разпит му зададох само два въпроса.

– Имаше ли кръв по дясната длан на обвиняемия?

– Не, по дясната му длан нямаше кръв, иначе и на нея щях да нахлузя пликче.

– Ясно. Значи имаме кръв само по лявата длан и нож с кръв по ръкохватката. Не смятате ли, че ако обвиняемият го е държал, тоя нож би трябвало да е бил в лявата му ръка?

Минтън възрази, че Сантос е патрулен полицай и въпросът е извън неговите компетенции. Аз заявих, че въпросът не изисква експертен отговор, а обикновена логика. Съдията отхвърли възражението и съдебната секретарка прочете въпроса на свидетеля.

– Да, така смятам – потвърди полицаят.

След това даде показания санитарят Артър Мец. Той разказа на съдебните заседатели за поведението на Кампо и описа травмите й, когато се погрижил за нея по-малко от трийсет минути след произшествието. Според него тя понесла най-малко три силни удара по лицето. Освен това спомена за малка рана от нож на гърлото. Мец характеризира травмите като повърхностни, ала болезнени. На статив пред съдебните заседатели поставиха голямо увеличение на същата снимка на лицето на Кампо, която бях видял първия ден от делото. Възразих с аргумента, че снимката има предубеждаващ характер, защото е увеличена повече от реалната големина на лицето, но Фулбрайт ме отряза.

После, когато дойде моят ред да разпитам Мец, използвах фотографията, срещу която бях възразил само преди минути.

– Какво имахте предвид под „удар“, когато ни казахте, че според вас тя е понесла най-малко три удара?

– Ами ударили са я с нещо. С юмрук или тъп предмет.

– Значи някой я е ударил три пъти. Бихте ли посочили с лазерната показалка на снимката къде са били нанесени тия удари?

Откачих лазерната показалка от джоба на ризата си и я показах на съдията. Тя ми разреши да я занеса на Мец. Включих я и му я подадох. Той насочи червеното око на лазерния лъч към смазаното от бой лице на Кампо и очерта трите места, където смяташе, че е била ударена – дясното око, дясната буза и участък, обхващащ дясната страна на устата и носа й.