Джейсън Матюс - Червената лястовица

Средният клас хеликоптер Ми-14 „Мъгла“ с черния си нос „Мики Маус“ беше цивилна транспортна версия на военния, боядисан в червено и бяло. Той бавно кацна на празния паркинг на железопътната гара на Ивангород. Жълтеникавите стени на бароковата фасада на гарата проблясваха в розово на светлините на хеликоптера. Докато той се полюшваше на амортисьорите си, звукът на двигателя стихна от писък до скимтене и след това до мъркане. Масивните перки спряха да се въртят и се приведоха, горещи в ледения нощен въздух. Не се отвори никаква врата, докато две от колите на СВР, които чакаха надолу по пътя, не дойдоха до вертолета. Тогава страничната пасажерска врата се отвори и двама мъже в костюми спуснаха метална стълба и свалиха по нея крехка беловласа фигура до водещата кола.

Двете коли отидоха бавно по пътя до блокирания от камионите мост и тримата мъже излязоха — дребният старец в средата, между другите двама. Те се промъкнаха покрай камионите и застанаха мълчаливо, загледани надолу по пътя, към мержелеещите се фигури на другия бряг. Граничарите около камионите свалиха от рамо пушките си и фаровете на камионите се включиха, заливайки руската страна на моста в светлина. Парапетите и осветителните стълбове хвърляха кòси сенки върху пътя. Имаше половин дузина мънички огънчета зад прозореца на митничарската будка. Ленинградските момчета пушеха, гледаха, не говореха.

Те излязоха от буса и го заобиколиха, за да застанат отпред, с лице към руснаците. Руснаците включиха прожекторите си и Бенфорд даде сигнал на джипа на КаПо да включи светлините си и своя прожектор. Руската страна сега бе скрита от ослепителната стена от светлина, през която мъглата продължаваше да нахлува на талази.

— Ние ще те отведем до началото на моста — каза Гейбъл, държейки здраво Доминика под мишница. Бенфорд приближи, застана от другата ѝ страна и я хвана над лакътя. Нейт бе излязъл от буса и стоеше встрани от него.

— Почакайте — каза Доминика, протегна се към Нейт и го зашлеви силно по лицето.

— Браво, момиче! — каза Гейбъл.

Войниците от КаПо в джипа се сръгаха един друг.

Доминика и Нейт се изгледаха за миг, сами в целия обвит в мъгла свят, после Доминика прошепна: „ Пока , довиждане, ще се видим с теб.“

Тя се изпъна и дръпна Гейбъл и Бенфорд напред.

— Хайде — каза тя.

— Бъди хладнокръвна, бебче — каза Гейбъл с ъгълчето на устата си. Двамата с Бенфорд водеха Доминика, държейки я за ръцете над лактите, като арестант в затвор. Ръцете ѝ бяха стиснати в юмруци, сякаш се съпротивляваше на техния натиск. Те отидоха до началото на моста и застанаха там, гледайки как мъглата се излива по цялата му дължина. В края му се видяха светлини на приближаваща кола, невъзможно беше да се забележат детайлите, после настана суетня, появиха се три мъжки силуета, най-ниският беше в средата. Един прожектор примигна, после отново и Бенфорд даде знак на войниците да отговорят със същия сигнал. Фаровете на КаПо проблеснаха срещу дузина бинокли, гледащи към тях.

— Спри, когато стигнеш в средата — каза Гейбъл.

Доминика с презрение издърпа ръцете си от тяхната хватка, каза им Ëб вашу мать , оправи мантото си и пристъпи напред. Тя тръгна в мъглата с характерното си леко накуцване, балетните ѝ прасци се свиваха, раменете и бяха изпънати назад. Ниският силует в другия край на моста също тръгна.

— Какво каза тя? — попита Бенфорд.

— Звучи наистина неприлично — отговори Гейбъл.

Силуетът на Доминика ставаше все по-незабележим, докато напредваше през бледите кръгове светлина на пътя. Тя и самотната фигура, вървяща от другия край, вече бяха почти рамо до рамо.

— Тя е по средата с Марбъл — каза тихо Гейбъл. Мегафонът избуча нещо и двете фигури спряха. Двата силуета стояха рамо до рамо по средата на моста, в светлината на една от лампите, мъглата се въртеше спираловидно помежду им и се просмукваше в тях. Тя дори не обърна глава, но почувства неговото величествено пурпурно присъствие, това беше последният път, в който щеше да го почувства. Марбъл погледна към Доминика. Бялата му коса улови светлината на лампата, той свали палтото си и ѝ го подаде, стандартно приношение от шпиони при размяна. Доминика взе палтото му и го хвърли на мокрия от мъглата паваж. Точно както Марбъл се бе надявал да направи. Светлината блестеше в дузината бинокли.

Марбъл погледна направо, видя градските светлини на Нарва, мержелеещата се централна кула на замъка, намигането на една звезда в западното небе, фаровете и силуетите на мъжете в другия край на моста. Когато светлините в двата края отново проблеснаха, той тръгна. Чу как стъпките на Доминика заглъхват зад гърба му. Чувстваше тялото си леко, болките се усещаха, но празнотата в гърдите му бе изчезнала. Главата му беше чиста и той се концентрира върху това да не върви прекалено бързо, щеше да им покаже до последно как завършват професионалистите. Когато дойде по-близо, силуетите се превърнаха в лица, познати лица. Беше по-важно да види тук приятелите си, отколкото, че е свободен наистина. Бенфорд. Натаниъл. Шпионска размяна. Той за малко не се разсмя.