Джейсън Матюс - Червената лястовица

— Какво правиш тук, Нейт? — попита го той с нисък равен глас. — И каква е тази нелепа фланелка, която си облякъл? Знаеш ли какво трябва да стане тук след половин час? Моля те, имай добрината да влезеш в буса и стой извън полезрение. Имаш нужда от душ. — Бенфорд натика Нейт в буса и плъзна вратата. Войниците от КаПо в джипа ги погледнаха и се зачудиха какво ли става. Бенфорд отиде до тях и прие предложената цигара. Войниците запазиха почтително мълчание.

Бенфорд видя засилена активност на другия край на моста. Лекотоварните камиони, паркирани по дължина през моста, бяха разделени леко и „Тигърът“ се бе придвижил между тях. Един войник отключваше картечницата на покрива. Зад Бенфорд се чу шум от друга кола. Гейбъл спря с един невзрачен черен седан. Изглежда, беше сам в колата. Той излезе и тръгна към Бенфорд.

— Кажи ми какво направи — попита го Бенфорд. — Кажи ми, че е с теб.

— Руснаците дойдоха за нея миналата нощ в Атина. Спасителен екип, така се нарекоха сами. Нямам идея как са ни проследили, сигурно са имали някой в хотела, сигурно ченгета, не знам. Тя уби и двамата, екзекутира ги.

Войниците от КаПо бяха слезли от джипа и стояха зад него, гледайки към руската страна на моста през биноклите си.

— Тя ги уби? Къде е тя сега? — попита Бенфорд. — Имаме ли някой, с когото да разменим Марбъл!

— Тя ми каза не. Цели шест часа беше не . Не можех да кажа нищо, за да променя решението ѝ. На следващата сутрин трябваше да я предам на Форсайт, за да я отведе със самолет в Щатите, и тя ме чакаше до колата. Може би ония двамата главорези от центъра опекоха работата. Тя наистина сериозно се вбеси.

Бенфорд гледаше така, сякаш всеки момент щеше да предаде Богу дух.

— На задната седалка е — каза Гейбъл. — Легнала е долу. Седна отзад, когато влязохме в Нарва. Исках да променя профила.

Бенфорд издуха струя цигарен дим. Бяха минали почти седемдесет и два часа в неведение.

— Съгласи ли се? — попита той.

— И да, и не. Каза ми да вървя по дяволите и че го прави единствено за да спаси Марбъл. Каза, че ще премисли отново дали да работи с нас. Междувременно възнамерява да вдигне ужасна пушилка в центъра. Може да имаме агент, може и да нямаме. Тя ще ни уведоми.

— Какво означава това? — попита Бенфорд. Гейбъл игнорира въпроса му.

— Още нещо. Проблемът е Наш. Тя пита за него. Бенфорд избухна в смях.

— Какво се смееш? — попита Гейбъл.

— Нейт е в буса. Не знам как го е направил, но дойде тук от Атина, просто се появи. Това зад буса е неговата кола.

— Психически статус? — попита Гейбъл.

— Възбуден, напрегнат, изтощен. Какво мислиш?

— Това, което мисля, е, че трябва да ги оставим да си поговорят няколко минути — може би ще е добре и за двамата. Да ѝ дадем възможност да се върне с някакъв спомен, а и той ще се успокои. Мога да докарам колата и да я вкарам отзад в буса, без никой да я види.

— Окей, ние така или иначе сме на изчакване. Но задръж, докато поговоря малко с Нейт.

Бенфорд плъзна вратата на буса, качи се вътре и седна на средната седалка до Нейт, който си бе намерил някакво яке в багажника и си бе пооправил косата с пръсти. Личеше, че е уморен, но вече изглеждаше по-прилично. Бенфорд плъзна вратата до половината и се облегна на седалката.

— Дива и Гейбъл пристигнаха. Тя е в колата. Снощи руснаците са се опитали да я спасят и тя е убила двама души. Съгласила се е да се върне в Русия единствено заради размяната, за да спаси Марбъл. Що се отнася до работата отвътре, не е поела никакъв ангажимент и ние не знаем до каква степен сега или в бъдеще тя ще бъде наш агент.

Имаме няколко минути и Гейбъл е убеден, че за Дива ще бъде полезно да поговори с теб. Искам още веднъж да бъдеш неин вербуващ офицер. Искам да бъдеш вдъхновяващ. Искам да ѝ говориш за дълг, за мисия и за дългосрочен шпионаж. Има един-единствен начин да го изиграеш, така че да не доведе до ареста ѝ от другата страна на моста — като оперативен офицер, подготвящ своя агент. В противен случай ще разклатиш самообладанието ѝ. Можеш ли да го направиш?

Той кимна. Бенфорд излезе от буса и Нейт чу шум на двигател и щракване на врата. Багажникът на буса се отвори, Доминика бързо влезе вътре и вратата се захлопна. Тя се провря покрай задната седалка и седна до него. Беше облечена в простичка морскосиня рокля и леко манто в същия цвят. Гейбъл бе настоял за ниски черни обувки с връзки и бежови чорапи. Бе вдигнала косата си, не носеше грим — матрона, току-що излизаща от плен на ЦРУ. Сините очи бяха същите и тя погледна Нейт, изучавайки лицето му. Беше облян в бледо пурпурен блясък, това ѝ показа, че страда.