Джейсън Матюс - Червената лястовица

— Разбирам — каза Доминика. — Ето още една изненада от теб! Защо трябва да реша до утре, скъпи Браток ?

— Защото ние имаме нужда от теб, Бенфорд има нужда от теб утре, в Естония.

Тя го погледна хладно, ръцете ѝ лежаха спокойно на масата.

— Кажи ми защо, моля те!

И Гейбъл ѝ каза за размяната в Естония, наблюдавайки как очите ѝ се присвиват.

— Не полудявай отново — каза Гейбъл. — Не ти го казах по-рано, защото исках да си поговорим, без това да виси над главите ни.

— И не си го измисляш? — попита Доминика.

— Ти ще минеш покрай него на шибания мост — каза Гейбъл. — Трудно би било да фалшифицираме това.

— Предполагам, че ЦРУ би могло да построи мост.

— Бъди сериозна — каза Гейбъл.

— Добре, ще бъда сериозна — отвърна Доминика. — Като ми казваш това, ти отново ме превръщаш в екзекутор на генерала. Изобщо не ми даваш никакъв избор.

— Какво ти казах преди? — попита Гейбъл. — Това е твой избор. Ти можеш да решиш веднага, тук и сега, да не продължиш. Ти вече имаш прилично жилище за настаняване. Имаш банкова сметка. Ще се обадя на Бенфорд и тогава той лично ще те закара със самолет до САЩ. Утре.

— А генералът? — настоя тя. Гейбъл сви рамене.

— Той беше най-добрият руски агент, който някога сме имали. Издържа четиринадесет години. Планира собственото си оттегляне и прехвърлянето на поста си, защото усещаше, че е в края на пътя си. Мислеше, че в теб е намерил заместник за работата си, искаше приемственост. Но това беше негово решение. Агентите живеят и умират. Ти си обвързана с тази ситуация дотолкова, доколкото позволиш.

— Не го вярваш — сряза го Доминика. — Нейт каза, че ти си му обяснил, че най-важното нещо — най-важното — е сигурността и доброто на агента ти. Твоята съвест няма да ти позволи да го изоставиш.

— Вероятно си права — каза Гейбъл. — Спасяването на генерала от мазетата на Лефортово ще бъде добър старт за подновяване на нашата работа.

Доминика се взря в него и отпи глътка вино. Гейбъл повдигна вежди и я погледна в очите. Тя знаеше, че той казва истината.

— Всички вие сте такива копелета!

— Полетът за Латвия е в десет часа.

— Желая ти приятен полет — каза тя.

Те взеха последния автобус за „Астир Палас“. Седнаха един до друг, но не си продумаха през цялото петнадесетминутно пътуване. Минаха безмълвно през лобито, миришещо на бугенвилея и море, излязоха в широкия двор, поръчаха си минерална вода и гледаха как светлините на ферибота за Родос пътуват към хоризонта.

Гейбъл не мислеше, че я е навил, тя беше прекалено възмутена, прекалено ядосана. Той можеше да разбере кога някой се колебае и кога взима решение да направи нещо. Доминика беше чула всичко, което е необходимо, но не можеше да бъде принудена насила. Лицето на Бенфорд щеше да помръкне, когато Гейбъл се появеше без нея. Най-лошата част щеше да дойде, когато видеха охраната отвъд моста да отвежда Марбъл обратно. Няма размяна. Изпълнете присъдата.

Но той беше дал най-доброто от себе си, за да я убеди, тя разбра, че той е неин приятел, разбра, че изборът е в нейни ръце и че всичко зависи от нея. Взеха асансьора до техния етаж. Извитият коридор на хотела беше тих, не изглеждаше да има някой друг на етажа. Виенето на магнитното серво от асансьорната шахта беше единственият звук във въздуха.

Доминика отключи вратата и влезе вътре. Нито един от двамата не чу стъпките, двамата мъже бяха събули обувките си и пристъпваха срещу тях от двете страни на коридора в тих бяг. Доминика ги видя, докато се обръщаше, и дръпна Гейбъл в стаята, но мъжете се провряха вътре и хлопнаха вратата. Лампите от двете страни на масата осигуряваха единствената светлина в стаята.

Единият от тях тихо изръмжа: Не бойтесь, мы здесь чтобы спасти вас . Не се страхувайте, ние сме тук, за да Ви спасим. Доминика забеляза, че използва учтивата форма, Вие.

Четиримата стояха застинали, тишина преди експлозия. Тя видя част от пистолета на колана на единия мъж.

И двамата бяха огромни гиганти от Грузия, съдейки по лицата им. Доминика се провря край Гейбъл и се хвърли в обятията на единия от тях, хлипайки, сякаш от облекчение, че е спасена. Другото чудовище се метна срещу Гейбъл, който пристъпи назад, извръщайки се странично, и мъжът профуча край него и се заби в масата и в лампата в дъното, смазвайки и двете, но веднага се изправи, твърде бърз, твърде подвижен за размера си, и двамата сключиха ръце и крака и паднаха на пода, всеки един търсещ отверстия, очи, гърла, гениталии, стави.