Джейсън Матюс - Червената лястовица

Гейбъл каза, че според него първоначалните ѝ причини да се присъедини към СВР са били справедливи, почтени и добри. Тя би могла да служи на страната си, би могла да се справи отлично с трудната, изискващата много усилия и способности работа. Оказало се, че е добра в нея. Но перспективата за всичко това се превърнала в пепел заради мръсотията на системата. Нищо не беше останало.

— Дотук съм прав, нали? — попита той.

Доминика се облегна и кимна. Пурпурът му си беше все така стабилен и силен.

— Окей — каза Гейбъл, — после операцията или късметът, или съдбата се появяват и ти срещаш Нейт Наш, а той не прилича на никой друг, когото си срещала досега — а това е валидно и за другите красиви старши офицери от ЦРУ, — и ти топваш палеца на крака си във водата, за да видиш как е и може би за да си го върнеш на копелетата. Не е за пари или заради идеологически пристрастия, а заради твоето самоуважение.

Гейбъл даде знак на сервитьора да донесе още две чаши вино.

— После се случва нещо шантаво. Ти осъзнаваш, че съществуваш и разцъфваш чрез този живот, чрез риска и измамата, чрез тайната в главата ти. Разцъфваш благодарение на това, развиваш истински вкус към тези неща. — Виното дойде и Гейбъл отпи. — Как се справям? — попита той.

Доминика кръстоса ръце пред гърдите си.

— И изведнъж ти отново си предадена, този път от хора, които си мислила за свестни типове. Но би било погрешно да мислиш по този начин. — Доминика примигна косо срещу Гейбъл. — Генералът, Бенфорд и всички ние искахме ти да заемеш мястото на Марбъл като нашия номер едно в Москва. Може би трябваше да те попитаме, но не стана. И така, ние сме в последното действие и Бенфорд се опитва да те върне обратно в Москва. Но, скъпа, това зависи само от теб. Никой не може да те принуди. Ти трябва да решиш сама.

Доминика погледна към тъмната вода, после обратно към Гейбъл.

— Какво ще правиш без всичко това? — попита я той. — Какво ще правиш без твоята доза наркотик?

Доминика затвори очи и поклати глава.

— Ти си мислиш, че не мога да живея без това, а?

— Забрави за ЦРУ. Мисли за генерала. Той би ти казал същото. Върни се обратно и се хвани за работа. Не мисли за ЦРУ през първата половин или една година. Не се давай на онези копелета. Смачкай ги. Сега си в изгодна позиция. Започни да градиш кариера. Върни се и довърши чичо си. Кажи на центъра какво е направил, погрижи се да получи това, което е заслужил. Ти ще бъдеш на печелившата страна и това ще те направи непредсказуема и опасна. Първо си хванала Корчной, сега унищожаваш чичо си. Те ще се ужасяват от теб.

Искай, настоявай, принуди ги да ти дадат важен пост, нещо с голям допуск, някъде в Американския отдел или в контраразузнаването, каквото и да е. Управлявай съдбата си така, както ти харесва. Вербувай чужденци, създавай проблеми, лови шпиони, създавай си съюзници, изкарвай враговете си от равновесие. Бъди зла на заседателната маса.

Доминика се опитваше да не се усмихне.

— Зла, това означава злобная , струва ми се — каза тя.

— Веднъж годишно ще излизаш на операция по твой избор и аз ще бъда там. Ще ни казваш каквото искаш. Ти ще даваш командите за вътрешните комуникации. Ако имаш нужда да ни видиш в Москва, аз лично ще се погрижа за безопасността ти. Поискаш ли комуникационно устройство, ще ти дадем. Ако имаш нужда от помощ, ще я получиш. Ако поискаш да се разкараме, ще се разкараме.

— А Натаниъл ще участва ли в това бъдеще? — попита тя.

— Те мислят, че няма да е благоразумно да работите заедно предвид оперативната история. Но аз съм тук, за да ти кажа, че ако искаш той да ти е водещ офицер при задграничните срещи, можем да го уредим.

— Много си услужлив — каза Доминика.

— Това е работа, Доминика. Тя е в кръвта ти, ти не можеш да я оставиш, тя е в носа ти, под ноктите ти, расте от върховете на косата си. Признай го.

— Никога не бих изляза да вечерям с теб, ако знаех, че ще бъдеш такъв яничар — каза тя. — Да не би ЦРУ да те е взело от люлката, за да те обучи от невръстна възраст?

— Признай го — настоя Гейбъл. Въздухът беше изпълнен с пурпур.

— А сега си и некультурный — каза Доминика.

— Знаеш, че съм прав. Признай го. Хвана я натясно.

— Может быть — каза Доминика. — Вероятно.

— Доминика! — настоя той. Пурпурният облак се бе спуснал от главата му и кръжеше като спирала помежду им.

Лицето на Доминика беше спокойно и ясно.

— Вероятно.

— Помисли за това, което ти казах. Искам да се съгласиш, знаеш го, но каквото и да решиш, трябва да си изясниш намеренията до утре.