Джейсън Матюс - Червената лястовица

По-късно, докато изпращаше Бенфорд до изхода за заминаващи пътници на летище „Венизелос“, Форсайт го хвана за лакътя.

— Сериозна операция си планирал, Саймън — каза той. — Ще имаш руснаци, естонци, СВР и ЦРУ на моста, всички опипващи нервно оръжията си. С божия помощ Марбъл ще застане там в нощната мъгла, очаквайки да бъде разменен.

Бенфорд спря и се обърна към Форсайт.

— Том, Гейбъл и Дива трябва да останат на чисто. Никой не трябва да разбира къде са. Никакви клетъчни телефони, никакви контакти, нищо, което да може да даде на центъра и най-малката възможност да предприеме враждебни действия.

— Гейбъл вече изчезна — каза Форсайт. — От вчера следобед дори аз не знам къде е.

Бенфорд кимна.

— Нямаме избор, трябва да действаме така, сякаш тя вече се е съгласила. Искам Марбъл да бъде там, преди те да решат да го екзекутират. Това е единственият ни шанс. — Бенфорд се взря през прозореца към пистата. — Гейбъл ще я убеди. Трябва.

Младият шефът на бюрото в Талин, Естония, остави чашката си от кафе и изпъна гръб, когато прочете грамата на Бенфорд, предадена от централата. Той подаде глава иззад ъгъла и извика съпругата си в кабинета. Бяха само двамата — съпружески тандем. Препрочетоха заедно грамата няколко пъти. Тя стоеше зад него, опряла брадичка на рамото му, правейки списък на нещата, които трябваше да се направят бързо — хотели, коли, радиостанции, бинокли.

По инструкции на Бенфорд младият шеф се обади на своята свръзка в КаПо, Кайтсполисей, за да го помоли за спешна среща. Ескорт в града? Придружаване на кола до Нарва? Наблюдение над моста? Изритване на бившите руски владетели в проклетите им топки? С удоволствие, каза КаПо.

Бенфорд пристигна в Талин от „Венизелос“ през „Темпелхоф“ с „Луфтханза“. След кратко спиране в хотел „Шльосле“ в Стария град той завлече младия шеф на репетиционен тур за уточняване на маршрута и синхронизиране на времето до Нарва и обратно. Необозначена лада ги следваше спорадично по Е20, но изчезна в околностите на Нарва. Руснаците знаеха къде ще се проведе акцията. По пътя обратно към Талин Бенфорд спря в един грил-бар край магистралата, за да види как ще реагира ладата. Опашката продължи двеста метра и отби встрани от шосето. Бенфорд се отдаде на дълъг обяд от варени кренвирши, туршия, херинга, балтийска салата rosolje , черен хляб и тъмна бира. Надяваше се главорезите в колата да са гладни.

Хотелската стая на Бенфорд беше претърсена, но явно бяха доста добри. Нито една от традиционните тайни уловки, които той бе заредил, не беше пипната. Случайни косми, талк, подравнените ъгли на тефтера на бюрото. Но те не бяха толкова добри, колкото Бенфорд. Талинският шеф на бюрото го наблюдаваше възхитен, докато той използваше стъклена леща с размер на оризово зърно, скрита в жлеб на ръчния му часовник, за да обследва задния капак на оставения като примамка клетъчен телефон в страничния джоб на куфара му. Бенфорд вдигна поглед и кимна. Микроскопичните маркери по капака бяха разместени. Те бяха бърникали телефона и вероятно бяха свалили безполезната му памет.

В ход бяха и други подготвителни действия. В Санкт Петербург директорът на бюрото на СВР за Ленинградска област бе привикан на високочестотния директорски телефон от Ясеново. Информираха го, че ще има размяна. Наредиха му да организира и разгърне екип, който да придружи един освободен затворник, след което да ескортира „важна персона“ от моста Нарва до Ивангород и после до Санкт Петербург в най-кратко възможно време. Директорът бе оторизиран да се обади на ФСБ в Санкт Петербург и на областната гранична служба, за да си подсигури помощта им по време на размяната. Полковник Зюганов от Москва даде изрична заповед да не се допускат никакви пробле-

ми и настоя всичко да се извърши в пълна секретност.

Директорът в Санкт Петербург разбра насоките и веднага поиска и получи одобрение да транспортира важната персона от Ивангород до Санкт Петербург с хеликоптера на граничната служба. Един Як-40, част от президентската ескадрила, щеше да откара репатрирания индивид — който и дявол да беше той, помисли си ленинградският шеф — през останалата част от пътя до Москва.

Размяната на Марбъл беше назначена за следващия ден в 14,00 по Гринуич. Може би защото всички бяха възбудени, може би защото Форсайт се тревожеше за Гейбъл, може би защото знаеше, че Нейт е изваден от операцията и че го изпращат във Вашингтон, той го изведе да пийнат по бира.