Джейсън Матюс - Червената лястовица

Никой не продумваше. Те стояха в дневната, без да помръдват, гледайки се един друг. Форсайт наблюдаваше как Доминика диша бавно, видя как ръцете ѝ се отпуснаха и лицето ѝ се успокои. Щеше ли да продължи нататък?

Бенфорд наруши мълчанието.

— Трябва да действаме бързо — каза той. — Доминика, съгласна ли си? Можеш ли да приемеш това?

Доминика изпъна плещи.

— Не, Бенфорд, аз няма да приема това, не мога! — Тя погледна към Форсайт. — Аз съм обучен офицер разузнавач от СВР — каза тя. — Познавам Играта. Знам всичко за саможертвата, за гадкие меры, за отвратителните мерки, за оперативната изгода. — Тя изгледа и двамата. — Но има неща, които са по-важни от дълга. Уважението и доверието между колеги и партньори. Вие го изисквате от мен, защо и аз да не го изисквам от вас?

— Искам да имаш предвид, че тази ситуация е именно това, което Володя искаше . Дори не искам и да си помисля, че смелата му саможертва ще отиде нахалост — каза Бенфорд, усещайки как пясъкът се изплъзва между пръстите му.

Доминика изгледа за миг двамата мъже, после отиде в спалнята и затвори тихо вратата. Не е добре , помисли си Форсайт и се обърна към Бенфорд.

— Мислиш ли, че ще ни напусне?

— Петдесет на петдесет — отвърна Бенфорд уморено, облягайки се на дивана. — Нямаме много време. Ако ще се връща, ще трябва да реши до утре. Марбъл беше убеден, че тя ще приеме. Не искам и да си помисля за удара по нас, за провала, който ще настъпи, ако оставим Марбъл да загине за нищо, ако тя откаже да се върне обратно там, вътре.

— Но това все още не е всичко — каза Форсайт, — нали така?

— Ти ми кажи.

— Ти имаш една последна карта в ръцете си. Нещо, което ще я убеди да продължи.

— Не ми харесва метафората. Това не е хазартна игра.

— Определено е такава, Саймън — каза Форсайт. — Всичко е хазарт в тази игра.

Бенфорд седеше на дивана до кашпа с лаймово дърво в атриума на хотел „Кьоних фон Унгарн“ във Виена, на ъгъла на

„Шулештрасе“, зад катедралата „Свети Стефан“. Току-що се бе върнал от една забавна половинчасова среща с шефа на КР в СВР Алексей Зюганов, който се бе появил с необяснима филцова шапка със спусната периферия. Придружаваше го тъмнокос млад мъж от руското посолство. На чашка полска водка и малка чинийка солено-сладки краставички Зюганов продължаваше да твърди, че не знае нищо за кървавата баня в Атина. Отказваше да говори за Владимир Корчной, само повтаряше, че е виновен в измяна. Настоя Бенфорд да притисне гръцкото правителство незабавно да освободи Егорова и да я прехвърли в руското посолство в Атина. Бенфорд с безизразно лице каза на Зюганов, че гърците са неуправляеми и не само разпитват Егорова за смъртта на бившия спецназ в хотел „Гранд Бретан“, но и настояват тя да участва в пресконференция за цялостната си дейност в замяна на по-лека присъда. Зюганов седеше с изпънат гръб и отново настоя Егорова да бъде освободена. В този момент Бенфорд направи своето предложение. Половин час по-късно Алексей Зюганов напусна „Бристол“, треперейки, без да си плати пиенето. Много добре , каза си Бенфорд. Ще платят за това повече, отколкото могат да си представят.

В кабинета в Кремъл сините очи горяха и устата като ку-пидонов лък бе извита почти до счупване. Политикът в него незабавно видя ползата от американското предложение. Бившият функционер от КГБ, дремещ в него, оцени оперативната изгода. Но силният човек, посветен на консолидирането на абсолютната власт в неговата реорганизирана Руска империя, не можеше да приеме второ място, не дори и при този залог. Зюганов стоеше в облицования с дървена ламперия кремълски кабинет с наведена глава, докато президентът тихо му говореше в ухото, сложил бащинска ръка на малкото рамо на джуджето.

САЛАТА ОТ КРАСТАВИЧКИ В ХОТЕЛ „БРИСТОЛ“

Обелете и изчистете от семето разполовени краставици и нарежете на тънко. Накълцайте на ситно лук и една люта чушка. Смесете ги в купа с бял ябълков оцет, сол, чер пипер, захар, семена от копър и добавете малко сусамово олио. Сервирайте охладена.

Бенфорд, Форсайт и Гейбъл бяха в атинското бюро. Те стояха до единия край на надраскана заседателна маса в обезопасена стая — десетметров пластмасов контейнер на пластмасови крака вътре в огромна приемна зала, под ярката светлина на флуоресцентни пури, наредени по тавана. Чашите им с кафе добавиха нови горещи отпечатъци до множеството предишни. Нейт беше в амбулаторията, за да му махнат част от шевовете.