Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Странна наука, а?

— Сега пък какво има? — попитах го аз със замряло сърце, като го видях в това бойно облекло.

Явно вземаше работата много на сериозно.

— Ти иди до Административния отдел — каза той. — Кайл Крейг иска да говори с теб. Важно било. При Кайл всичко е важно и не може да чака нито секунда. Знам, че се е побъркал с тоя господин Смит. Всички сме се побъркали с него. Смит е най-големият откачалник, с когото сме си имали работа.

— Какво ще стане с Рози? — запитах аз, без да давам ухо на разсъжденията му.

— Най-напред рентген. Да се надяваме, че малката писанка не се е превърнала в ходеща бомба с любезното съдействие на Сонежи. Ако се окаже, че не е, продължаваме с токсикологични тестове. Ще я проверим за наркотици или отрови в тъканите и течностите. А ти през това време бягай! Иди да се видиш с чичко Кайл. Двамата с писанка ще се оправим. Знам как, Алекс. У дома всички сме коткари. И аз съм коткар, не се ли познава? Разбирам ги тия неща.

Той кимна и бутна шикозните си очила върху очите. Рози се загали в него и аз си казах, че животинката е усетила, че е добър. Поне засега.

Безпокоях се от по-нататъшната му работа, и то до такава степен, че в очите ми замалко не избиха сълзи.

Отидох да видя какво има да ми казва Кайл, макар да предчувствах силно, че знам за какво ще стане въпрос. Малко се притеснявах от предстоящата среща, от войната на мнения, която водехме от време на време. Кайл искаше да говори с мен по случая господин Смит . Смит бе жесток убиец, избил над дузина хора в Америка и Европа. Кайл твърдеше, че това са най-грозните и най-ужасяващи изпълнения, които той е виждал, а Кайл не бе известен с преувеличенията си.

Кабинетът му се намираше на най-горния етаж на административната сграда, обаче той работеше в оперативна зала в приземния й етаж. Както самият той твърдеше, беше си устроил къмпинг там — огромно табло, модерни компютри, телефони и множество персонал, който тази сутрин не изглеждаше особено доволен.

На огромното табло с големи червени букви бе написано:

— И май пак си добре — забелязах аз, като влязох. — Няма накъде да вървиш, освен нагоре.

Кайл седеше зад голямо орехово бюро, вглъбен в някакви документи пред него или поне така изглеждаше.

Знаех всичко по случая — дори повече, отколкото ми се искаше. Смит бе започнал веригата си зловещи убийства от Кеймбридж, Масачузетс. След това се бе преместил в Европа, където в момента точеше кървавата си следа. Последната му жертва бе полицай от Лондон — известен инспектор, който току-що бе назначен да разследва случая господин Смит .

Действията на Смит бяха толкова странни, извратени и несвързани , че в медиите съвсем сериозно се обсъждаше дали не е извънземен, пришълец от космоса. Във всеки случай действията му определено бяха нечовешки. Нито едно човешко същество не би могло да върши подобни чудовищни неща. Такава бе работната теория.

— Тъкмо си мислех, че никога няма да се появиш — промърмори Кайл.

Вдигнах ръце да го спра.

— Няма да стане, Кайл. Първо, защото съм претрупан с работа по случая със Сонежи. И, второ, защото губя контакт със семейството си за сметка на работата.

Кайл кимна:

— Добре де, добре. Ясно. Разбирам. Дори в известна степен ти съчувствам. Но тъй като така или иначе си вече тук и имаш малко време, иска ми се да поговорим за господин Смит. Повярвай ми, Алекс, такова нещо не си виждал. Не може да не изпитваш поне мъничко любопитство.

— Ни най-малко. Всъщност даже си тръгвам. Излизам ей от тая врата, през която току-що влязох.

— На главите ни се изсипа невероятно гаден проблем, Алекс. Нека само ти кажа някои неща. Ти само ще слушаш. Само ще слушаш бе, човек! — удари го на молба Кайл.

Омекнах, ала съвсем малко.

— Ще слушам. Но само това. Нямам намерение да се захващам с тая работа.

Кайл се поклони церемониално.

— Само слушай. Слушай и си отваряй ушите добре, Алекс. Това ще те разтърси така, както разтърси мен.

И започна да ми разказва за един агент на име Томас Пиърс, който отговарял за случая господин Смит . Всъщност това, което бе най-интересно, се оказа фактът, че преди няколко години господин Смит бе убил годеницата на Пиърс по най-брутален начин.

— Томас Пиърс е най-педантичният следовател и най-умният човек, когото съм виждал — разправяше Кайл. — Отначало не му давахме дори да помирише случая господин Смит поради очевидни причини. Той започна да работи по него сам. И успяваше да се справи там, където ние не можехме. Накрая ни даде да разберем, че ако не му дадем да работи по случая, ще напусне Бюрото. Дори заплаши, че ще направи опит сам да разплете всичко.